Забранена зона
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забранена зона». Краткое содержание книги:
В строго охраняваната зона под Маунт Драгън е скрит тайнственият изследователски комплекс, за които със страхопочитание говори дори посветения елит на компанията „Джиндайн“ — световен лидер в генното инженерство. Ето защо младият учен Гай Карсън счита за чест поканата да работи там рамо до рамо с най-големите светила на съвременната микробиология и генетика. Ръководена от гениалния и далновиден откривател Брент Скоупс, „Джиндайн“ е на път да постигне невиждан пробив, който обещава да донесе неизброими ползи за човечеството… Но когато Карсън осъзнава какво всъщност се върши зад херметично изолираните стени на забранената зона — вече няма връщане назад: и в буквалния, и в преносния смисъл. Попаднал в челюстите на убийствен капан, Карсън трябва не само да отвоюва живота си, но и да спре надигащия се апокалиптичен кошмар с невъобразими последствия…
— Може би работата му харесва.
— Понякога направо ме изнервя. През седмицата всички служители от охраната живеят в страх от него. Освен Майк Мар, помощника му. Изглежда, са приятели. Все пак комплекс като нашия сигурно има нужда от такъв цербер за охрана. — Сингър изгледа весело Карсън: — Май доста си ядосал Розалинд Брандън-Смит.
Карсън го погледна. Директорът се смееше.
— Натиснах неправилното копче на системата за комуникации — обясни.
— Така и предположих. Тя подаде оплакване.
Карсън подскочи:
— Оплакване ли?
— Не се притеснявай — понижи глас Сингър. — Тук всички сме приятели. Официално обаче трябва да го обсъдим. Нещо като мъмрене. Искаш ли още едно? — Той му намигна. — Все пак трябва да ти обърна внимание, че Брент много държи на добрите отношения в екипа. Ще се наложи да се извиниш.
— Аз ли? — Карсън усети, че ще избухне. — Би трябвало аз да подам жалба.
Сингър се изсмя и вдигна ръка:
— Първо, трябва да се утвърдиш, след това можеш да си подаваш каквито искаш жалби. — Той стана и се приближи до парапета на терасата. — Предполагам, че вече си прегледал работните файлове на Бърт.
— Вчера сутринта. Доста дебело четиво.
— Да, така е. Роман с тъжен край. Надявам се обаче, че си си изградил вече представа за човека. Бяхме много близки. След като той напусна, прочетох дневника му, опитах се да разбера какво е станало.
В гласа на Сингър звучеше искрена тъга. Той отпи глътка кафе, загледа безкрая на пустинята и продължи:
— Това място не е обикновено, ние не сме нормални хора и работата ни не е обичайна. Събрали сме световни светила в генетиката за разработването на проект с неоценимо научно значение. Може да си помислиш, че хората тук ще се занимават само с възвишени неща, но изобщо не е така. Не можеш да си представиш колко дребнави могат да бъдат. Бърт съумя да се извиси над всичко това. Надявам се, че и ти ще успееш.
— Ще се постарая.
Карсън си даде сметка, че ако иска да оцелее в „Маунт Драгън“, трябва да обуздае нервите си. Вече си беше създал двама врагове.
— Брент обади ли ти се? — попита небрежно Сингър.
Карсън се подвоуми, зачуди се дали директорът е прочел писмото от електронната му поща.
— Да — отговори.
— Какво казва?
— Писал ми е няколко окуражителни думи и ме предупреждава да не се самозабравям.
— Типично в негов стил. Той е от онези директори, които обичат да следят изкъсо подчинените си, а x-flu му е любимият проект. Надявам се да свикнеш да работиш в стъклена стая. — Сингър отпи още кафе. — А как върви разрешаването на проблема с белтъчната капсула на вируса?
— Струва ми се, че съм на път да го разнищя.
Сингър се обърна, изгледа го изпитателно:
— Какво имаш предвид?
Карсън стана и се приближи до него при парапета:
— Ами, вчера следобед си направих някои изводи от бележките на доктор Бърт. Струва ми се, че открих къде греши. Бил е много близо до решението, но тогава е загубил надежда и това го е спряло. Успял е да изолира активните рецептори на вируса, които го правят толкова смъртоносен и е открил гена, кодиращ протеините, които предизвикват свръхпродукцията на цереброспинална течност. Свършил е трудната част от работата. Докато работех по дисертацията си, разработих един нов метод, използващ ултравиолетови лъчи с определена дължина. Достатъчно е само да изрежем смъртоносния ген с помощта на един ензим, който се активира от тези лъчи. Получените вируси ще са напълно безвредни.
— Ще стане ли?
— Правил съм го стотици пъти. Не при този вирус, разбира се, но при други. Доктор Бърт просто не е бил запознат с този метод. Използвал е по-стари техники, които са малко по-груби.
— Кой знае за твоя метод?
— Никой. Само аз имам протокола, всъщност още не съм го разработил напълно, но не виждам причина да не заработи.
Директорът го погледа мълчаливо известно време, после изведнъж се приближи и стисна ръката му:
— Това е фантастично! Поздравления.
Карсън отстъпи смутено една крачка и се облегна на парапета:
— Още е рано за поздравления.
Започваше да се пита дали не беше разкрил плановете си пред Сингър твърде рано. Директорът обаче не искаше да го чуе:
— Веднага ще изпратя писмо на Брент, за да го уведомя.
Карсън отвори уста да възрази, но бързо я затвори.