Дивата котка
- Автор: Греъм Хедър
- Серия: cameron’s saga: north american woman #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дивата котка». Краткое содержание книги:
Жаси я слушаше с половин ухо. Не обръщаше внимание на пътя и беше предоставила на сестра си да определя посоката, в която яздеха. Внезапно обаче дръпна юздите на кобилата си. Бяха минали по непознат за нея път и сега се озоваха пред прекрасна нова сграда, по-величествена от всички дворци, които можеше да си представи. Висока стена заграждаше огромен парк с безброй изкусно засадени дървета. Боядисаната в бяло сграда, над която се издигаха няколко кули, създаваше приятен за окото контраст със свежата пролетна зеленина. Като дете Жаси беше виждала Хамптън Корт, ала тази къща беше по-красива дори от кралската резиденция, която Хенри VIII беше отнел от кардинал Улеи.
— Какво е това? — попита тя със страхопочитание.
— Новата къща на Джейми — отговори с усмивка Елизабет. — Той пътува много и както казва, е възприел симетрията от италианските домове, баланса — от Франция, а от английската си родина — стила на Тюдорите. Великолепно съчетание, нали?
— О, да.
— Ела, ще разгледаме къщата.
— Не бива така…
— Не се бой, Джейми е в Лондон. Има кралски съвет. Херцог Карлайл е негов член и Джейми придружава баща си. Той е негов съветник. Управителят Лаймън Милър ще ни разведе.
Жаси не се противи повече, защото Елизабет пришпори коня си и двете препуснаха напред под кованата желязна порта с герб, на който бяха изобразени лъв и сокол. Стражът позна Елизабет и почтително се поклони. Ратаите притичаха да поемат конете. Докато момичетата сваляха ръкавиците си, по широката входна стълба забързано слезе плешив мъж в изискана тъмна ливрея.
— Лейди Елизабет! — извика зарадвано той. — Добре дошли! Лорд Камерън ужасно ще съжалява, че е пропуснал такова приятно посещение. Той замина с баща си за Лондон.
— Зная, Лаймън. Това е сестра ми Жаси. Бих желала да й покажа къщата. Ще позволите ли?
Лаймън любопитно изгледа Жаси. Вероятно всички служители от околните имения знаят за бедняшкото ми минало, помисли си младото момиче и мило му се усмихна. Управителят се поклони.
— Добър ден, мис Жасмин. Разбира се, че можете да обиколите къщата, лейди Елизабет. Желаете ли кафе? Лорд Камерън току-що получи голяма доставка от средиземноморските си кораби.
— Да, благодаря ви, Лаймън. Най-добре го поднесете в синия салон.
Жаси последва Елизабет по стълбите и мина покрай двата каменни лъва, които охраняваха входната врата. Огромен червен килим покриваше пода на залата, в която спокойно можеха да се съберат повече от сто души. Портрети украсяваха стените, а от двете страни имаше врати, които водеха в съседните помещения. В дъното се виеше стълба към втория етаж, също покрита с червен килим.
Елизабет се усмихна, когато Жаси шумно преглътна.
— Красиво е, нали?
— Великолепно…
— Въпреки това Джейми рядко се задържа тук. Щом се върне от пътуванията си, отсяда в дома на баща си. Тази къща му е необходима само като склад за нещата, които донася със себе си. — Елизабет се засмя и прибави: — Е, като се ожени за Леонор, вероятно ще се установи завинаги в този дом.
Жаси кимна, въпреки че не можеше да си представи Леонор като господарка в този дом. Предпочиташе да види себе си в тази роля. Много добре си представяше как слиза по стълбата, облечена в кадифе и коприна, и поздравява насъбралите се гости. Всички вдигаха чаши насреща й и заявяваха, че в кралството на Джеймс I няма друга толкова щедра домакиня — и това беше тя, бедното незаконородено дете, кухненската прислужница, която беше успяла да изкачи шеметни върхове.
За съжаление къщата е на лорд Камерън, въздъхна в себе си тя.
— Ела, първо ще пием кафе в синия салон. — Елизабет поведе сестра си наляво и двете влязоха в голямо помещение, тапицирано със синя коприна. Излъскани до блясък дървени столове и скъпоценна подвижна масичка за сервиране бяха поставени пред мраморна камина, в която беше запален буен огън.
— Седни! — Елизабет посочи един от столовете. — Ще налея кафето.
— Моля те, нека го направя аз. — Жаси никога не беше пила кафе. Това питие произхождаше от Далечния Изток и само много богатите семейства можеха да си позволят да го внасят от южноевропейските страни.
— Както желаеш.
Жаси напълни чашите и реши да покаже, че е наследила от майка си достатъчно артистичен талант. Оживено заговори за новата реч в парламента на лорд Еди-кой си, както и за лейди — как й беше името? — която наскоро била представена на краля и кралицата.
— А казах ли ти вече, че лейди Коулифлауър твърди, че в Тауър има призраци? Катрин Хауърд тича с писъци по коридорите на Хамптън Корт. А Ана Болейн носи главата си под мишница из ходниците на Тауър.