Дивата котка

— В последно време лесно се уморявам. И съм станала ужасно дебела…

— Все още не личи, че очаквате дете, милейди.

— Вие сте истински дипломат — и сте много умна. — Джейн посочи писмата. — Какво бихте казали за тези начинания?

— За какво говорите, милейди?

— За Лондонската компания. Джейми е полудял по Америка. Вярно е, че компанията допусна доста грешки, но аз продължавам да подпомагам финансово брат си. Фирмата страда от недобра организация, а ръководните членове непрекъснато се карат помежду си. Въпреки това от 1606 година насам са постигнати големи успехи. Джейми спомена, че в Джеймстаун вече живеят много семейства, в неговото имение край реката — също. Уверена съм, че брат ми ще ни донесе доста пари със земите си в Новия Свят.

— Сигурно — отговори учтиво Жаси. Пръстите й конвулсивно стискаха гъшето перо.

— Джейми е човек на приключенията. Обича вятъра, морето и далечните страни. Америка все повече го влече, макар че и тук има прекрасен собствен дом. Е, надявам се Леонор да го убеди да се засели окончателно в новата си къща. Всъщност не знам. Бракът им надали ще е щастлив. Джейми има склонност да идва и да си отива, когато поиска, докато Леонор предпочита уседналия живот. — Джейн сви рамене. — Но да ги оставим сами да уредят нещата помежду си. Хенри е твърдо решен да омъжи Леонор още тази година и тя трябва да направи своя избор.

— А ако реши да избере Робърт Максуел? — Жаси така и не успя да се удържи. Думите сами се изплъзнаха от устните й.

— Тогава сигурно ще има проблеми. И двамата обичат да флиртуват. Чувството за отговорност им е непознато.

Жаси се поколеба.

— А вие, милейди? Добре ли се разбирате с Хенри?

— О, да — усмихна се Джейн. — Сигурно смятате, че мъжът ми е жесток човек. Помислете си обаче — от детски години са го възпитавали да носи титлата и достойнството на херцог. Повечето хора в неговото положение биха ви посочили вратата.

— За него съм само допълнителен товар. Смятам, че ако ми позволи да посетя майския празник, ще се отърве от мен.

Джейн се засмя.

— Първо трябва да изпрати под венчило Леонор. Едва след това ще открие, че вие също заслужавате вниманието му. Ще има и други празници. Сигурна съм, че Хенри ще ви намери подходящ съпруг, може би някой богат търговец. — Внезапно херцогинята тихо простена. — Бихте ли ме извинили сега… Ужасно ме заболя глава.

Жаси веднага скочи.

— Опитайте с минерална вода. Мама често го правеше и твърдеше, че много й помага.

— Щом смятате… — Джейн посочи тоалетната масичка, където имаше гарафа с минерална вода. Жаси намокри пръстите си и внимателно започна да масажира слепоочията на херцогинята.

След няколко минути Джейн доволно въздъхна.

— О, вие сте чудесна! Същински подарък от небето. — Тя скоро заспа и Жаси се измъкна на пръсти от стаята.

Излезе от къщата, отиде в обора и помоли ратая да оседлае Мария. Докато чакаше, се появи Елизабет и реши да я придружи. През цялото време момичето не преставаше да бъбри за майския празник. Обичаше да подготвя празненства, а преди първи май щяха да посрещнат и Великден. Имаше да се правят толкова много неща.