Дивата котка
- Автор: Греъм Хедър
- Серия: cameron’s saga: north american woman #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дивата котка». Краткое содержание книги:
— Как ще слезем заедно по стълбите?
— О, аз много обичам опасностите! — отговори през смях Леонор. — В риска се крие истинско предизвикателство.
Естествено, помисли си нервно Жаси. Хенри ще я наругае и толкова. Мен обаче ще пребие от бой и ще ме изгони от къщата си.
— Добре, да тръгваме тогава.
За щастие слязоха в салона, без да привлекат вниманието на гостите. Жаси изскочи през задната врата и се озова на двора. Мина покрай безброй хора, приятели на херцога, пазачи и арендатори, търговци със съпругите и дъщерите си и така нататък. Аристократите се бяха смесили с простолюдието. Боси селянки и селяни танцуваха под веселите звуци на гайдите. Още отсега личеше, че скоро ще се състоят поне няколко сватби.
Жаси спря пред кукленото представление. Марионетките бяха изкусно изработени, а малката сцена представляваше гъста гора, пред която шумеше морето. На брега бяха издигнати къщи от плет, измазани с глина, фигура на индианец тъкмо се спускаше срещу белия човек и го пробождаше с копието си.
— Ах, ето къде си била! — Робърт сложи ръце върху раменете на Жаси и я обърна към себе си. Беше облечен в италиански ренесансов костюм с къси набрани панталони и остри обувки. Огледа се на всички страни, после нежно докосна устните й със своите.
— Колко си красива! Надявам се, че днес ще паднеш в моите обятия…
С надеждата, че любимият й е прозрял измамата с костюма, Жаси решително кимна. Робърт с усмивка улови ръката й.
— Защо настояваш на този глупав фарс? Да вървим да танцуваме!
Поведе я към майското дърво, където една селянка им подаде пъстри панделки. Двамата се присъединиха към общия танц и жената високо занарежда, че всички двойки ще имат по много деца.
Когато Жаси вдигна очи към къщата, видя, че Леонор слиза по стъпалата, и веднага отпусна панделката си. Откъсна се от хорото и хукна да бяга. Леонор я забеляза тъкмо навреме и пое в противоположната посока.
— Защо бягаш, малка вещице? — извика Робърт, настигна Леонор и двамата избухнаха в луд смях. Жаси, която тичаше към къщата, не намери ситуацията толкова комична. Влезе задъхано в трапезарията и уплашено установи, че мястото й е между Джейми и Хенри.
Очевидно лорд Камерън беше преодолял отвращението си към майския танц. Наля й вино от сребърната гарафа и тихо прошепна:
— Липсваше ми.
— Ето, вече съм тук — отговори едва-едва тя.
Хенри я измери с леден поглед.
— Ако още веднъж посмееш да изчезнеш, преди да е завършил обядът, ще те затворя в стаята ти, Леонор. Няма да търпя подобно поведение.
Под снежнобялата покривка Джейми улови ръката й и я стисна. Жаси едва не изпищя. Пръстите му продължиха към бедрото и сърцето й лудо заби. Срещна погледа му и отново се почувства разсъблечена до голо. Дали я беше познал?
— Леонор! Лейди Ренуиг току-що се осведоми как си прекарала бала у херцог Нортъмбърленд.
Бала у херцог Нортъмбърленд… Жаси нямаше и понятие за какво пита уважаемата лейди с прическа на разсърден таралеж.
— Балът… беше прекрасен. — Хенри непременно щеше да забележи промяната в гласа й. Не, тя беше дъщеря на майка си и трябваше да намери някакъв изход. — Времето беше великолепно. Танцувахме на лунна светлина. Дори кралят се забавляваше с удоволствие.
— Да живее Джеймс I! — извика някой. — Да пием за краля на Англия и Шотландия, който най-после ни обедини!
Друг гост отговори, че не намира нищо добро в обединението с езичниците шотландци, а трети зашушука, че подобни думи могат да бъдат сметнати за държавно предателство. Жаси не се интересуваше от нищо. Беше благодарна, че оживената дискусия отклони вниманието от нея.
— Не ти ли е добре? — прошепна на ухото й Хенри.
— Бих казал дори, че е зле — намеси се Джейми. — Лицето й пламти под маската.
— Моля ви, имам нужда от чист въздух — прошепна едва-едва Жаси.
— Най-добре е да я изведа навън, Хенри — предложи услугите си Джейми. — Вече коронясват майската принцеса и скоро Леонор ще трябва да се появи в ролята на кралица. Вероятно й се иска да събере силите си.
Херцогът сърдито вдигна ръка, с което ги освобождаваше, и Жаси се помъчи да се оттегли колкото се може по-достойно. Джейми не я отведе в двора, а в другия край на къщата, където не се тълпяха толкова хора.
— Сигурно искаше да бъдеш сама с мен, Леонор — усмихна се той, притисна я до стената и впи устните си в нейните.
— Не! Недей…
— Моля те, Леонор! Само преди половин час едва не ме изпиваше с очи, а сега се преструваш на невинно момиче.
— Аз… Време е да отидем при другите. — Не биваше да забравя, че е Леонор. Затова се надигна на пръсти и целуна крайчето на устните му. — Пак ще се видим…