Песен за Роланд
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Станчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песен за Роланд». Краткое содержание книги:
Песен за Роланд
Перейти на страницу:
CCLХХ
Карл императорът пристигна в Екс.
Злодеят Ганелун е окован добре.
Със кожени каиши от елен
слугите го привързаха сломен
на стълб, забит пред кралския дворец.
С тояга всеки удря разярен.
Туй заслужава злобният подлец,
присъда чака — тежко обвинен.
CCLХХI
Записано е в летописи стари,
в параклиса във Екс се те събрали.
Туй станало в голям тържествен празник —
било Свети Силвестър141, тъй ми казват.
Тогава почва съденето — разказ
за туй, що стори Ганелун — предател.
Довеждат го пред краля император. Аой.
CCLXXII
И каза кралят: „Господа барони,
съдете право и според закона.142
че Карл повикал най-добри васали,
В Испания заведох Ганелун, а
отне той — двайсет хиляди живота!
Не ще се върне ни Роланд от боя,
ни Оливер — героят благороден.
И перовете ми предал за злато, злобен!“
А Ганелун: „Да премълча не мога.
Надмина ме Роланд в пари, в имоти,
затуй желаех да отиде в гроба.
Предателство не виждам тук, за бога.“
Отвръщат франките: „Ще съдим строго.“
CCLXXIII
Прав Ганелун стоеше там пред краля.
С лице бе свежо и с юначно тяло:
да беше честен, той герой би станал.
Огледа той съдиите си знатни,
роднините си — тридесет гаранти,
и се провикна после гръмогласно:
„Барони, чуйте, ще ви кажа ясно:
ведно с крал Карл и аз бях във войската
и служех му със обич, с вярност свята.
Но племенникът му Роланд ме мрази;
осъди ме на смърт и ме изпрати
при цар Марсили в Сарагоса стара.
С умение успях да се запазя.
Презирам аз Роланд, открито казвам,
и Оливер и техните другари.
Сам Карл чу туй с бароните си даже.
Аз отмъстих си, но не съм предател.“
А франките: „Съветът туй ще каже.“
CCLXXIV
И Ганелун видя, че съд голям ще има
за него и за тридесет роднини.
Един от тях, красноречив за трима,
от замъка Соранце143 — Пинабел по име,
с дар слово е, та всички го почитат.
Отличен воин — щом сам си брани щита!144 Аой.
И каза Ганелун: „На вас разчитам
приятелю, от смърт да ме спасите.“
А Пинабел: „Ще ви спася! Че никой
не ще гласува за бесило, мисля,
че Карл двубой от двама ни ще иска,
а с меча аз опровергавам всички!“
Доволен Ганелун се кланя ничком.
CCLХХV
Саксонци са в съвета и баварци,
пуатевини, френци и норманци,
и тиедеи145 доста, и германци.
Оверненци най-много се докарват.
От Пинабел страхуват се, та казват
един на друг: „Осъждане не трябва.
И по-добре е да помолим краля
да му прости. А Ганелун тогава
да служи вярно, както подобава.
И да умре — Роланд е във земята,
с имот не ще го върнем, ни със злато.
А луд е, който с Пинабел се хване!“
Но Тиери, брат на Джефрейд, той само146
туй ще оспори, срещу тях ще стане! Аой.
CCLХХVI
И вижда Карл там своите барони,
че идват, казват: „Господарю, молим,
пуснете графа Ганелун свободен,
да си живее — мъж е благороден.
Да служи и в доверие, и в обич.
Че неговата смърт, имот огромен —
не ще ни върнат тук Роланд отново.“
А каза Карл: „Към мен сте вероломни!“ Аой.
CCLХХVII
Щом Карл видя постъпката им низка,
присви лице, стъмниха се очите.
От тежка скръб нещастен той се счита.
Но идва Тиери при него — рицар,
брат на Джефрейд — херцогът му любими.
Той слабо, крехко, стройно тяло има.
Бе тъмнокос и по лице — черникав,
не бе висок и нисък не бе никак.
И каза той на своя крал учтиво:
„Кралю почтен, не искам да скърбите,
нали ви служа толкова години,
та, мисля, граф Роланд, кълна се аз в дедите,
към Ганелун дори вина да има,
вам служеше и тя е извинима.
А Ганелун предал го — значи: изменил е!
Към вас той свойта клетва нарушил е!
Отсъждам аз: обесен да загине,
през мъки тялото му да премине,
защото към предател няма милост!
На Ганелун роднина щом това отрича —
със меча, който съм препасал, живо
ще защитя присъдата пред всички.“
А франките: „Това е справедливо.“
CCLXXVIII
Тогава Пинабел дойде при краля.
Висок и силен, пъргав бе и храбър.
Удари ли — с живота се прощавай:
„Понеже ваш съдът е, господарю, трябва
да спрете тоя шум и тая врява!
Чух Тиери присъда да издава.
Лъжлива е, затуй ще се сражавам!“
От кожа на елен той ръкавица дава.
„Залог ми трябва!“ — викна кралят ясно.
Роднини трийсет станаха безгласно.147
„Съгласен съм с двубоя.“ — кралят каза.
Заложниците дотогаз ще пазят. Аой.
вернуться
141
Силвестровден е на 31 декември.
вернуться
142
Карл не е имал право сам да осъжда васал. Това ставало само в съд на перовете. Тяхното решение е било задължително за Карл Велики.
вернуться
143
От замъка Соранце — навярно Саранса в Пиренеите.
вернуться
144
Отличен воин — щом сам си брани щита! — Доспехите на средновековния воин — шлем, броня, ризница, щит и наколенници — по право получавал победителят при двубоя. Така че при двубой, защитавайки себе си, всеки защитава и своето оръжие.
вернуться
145
Тиедеи — това е старото англосаксонско название на германците. Може би тук е употребено за тези от Северна Германия, за отличаване от баварците (южни германци). Но саксонците (от Северна Германия) са посочени отделно. Не е ясно.
вернуться
146
Но Тиери, брат на Джефрейд, той само — братът на Джефрейд Анджуйски. Продължава да се възвеличава тоя род. Тиери има почетно място в поемата.
вернуться
147
Роднини трийсет станаха безгласно — те ще бъдат заложници, ще отговарят както за това Пинабел да се яви своевременно на мястото на двубоя, така и за правотата на делото му.
Перейти на страницу: