Песен за Роланд
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Станчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песен за Роланд». Краткое содержание книги:
Песен за Роланд
Перейти на страницу:
CCLXIII
Неверните побягват — бог туй иска.
Карл с франките си силно ги притиска.
„Сеньори — каза Карл, — сега ще отмъстите
за свойте мъки. Бийте до насита,
че плачеха ви сутринта очите.“
Отвръщат те: „Така ще сторим ние!“
С голяма сила всеки удря, бие.
Не ще се никой отърве, ни скрие.
CCLXIV
Голяма жега, прах навред се носи.
Езичниците бягат, франките ги гонят,
преследват ги дори до Сарагоса.
На кулата качи се Брамидоние
с духовници и не един каноник,134
но на богоомразните закони:
не е подстриган никой, ни ръкоположен.
Арабите тя в бяг видя отгоре,
„На помощ, Мохамед! — високо заговори. —
Ах, мили Царю, бягат наште хора!
Емирът също е убит позорно!“
Марсили чу, извърна се, притвори
очи в сълзи, главата си обори.
Умря от скръб, не преживя разгрома.
А за душата дяволите спорят. Аой.
CCLXV
Неверниците падат, бягат, викат.
Спечели славна битка Карл Велики.
На Сарагоса портите — открити.
Карл знаеше, че нямат те защита.
Градът е взет и франките навлизат:
нощуват там с права на победител.
Карл белобрад — и горд е, и щастлив е.
От Брамидоние той всички кули има:
големи — десет, малките — петдесетина.
Победа с помощ божия се взима.
CCLXVI
Денят отмина, късна нощ се стели.
Луната свети в звездните предели.
Карл императорът града превзел е.
Хиляда франки го претърсват целия —
и синагоги, и джамии бели.
Трошат със брадви, с чукове железни
кумири, идоли, та да изчезне
магията, лъжливото учение.135
Да угоди на бога — Карл нарежда:
владиците светят вода, завеждат
неверните в параклис за кръщение.
А който се откаже, Карл нарежда
да бъде изгорен или посечен.
Сто хиляди покръстени са вече.
Царицата ще отведат пленена
за Франция. Карл иска тя след време
Христовото кръщение да вземе.
CCLXVII
Нощта минава, светъл ден настава.
Карл кулите в града въоръжава.
Там влизат верни рицари хиляда,
за императора града ще вардят.
На кон се качва кралят. И войската.
И Брамидоние. Тя пленница тъй става,
но за добро — да си спаси душата.
Те тръгват с горда радост във сърцата.
Нарбон превземат с устрем, продължават.136
Пристига Карл в Бордо, градът прославен,
и рога на Роланд, напълнен с злато137,
в олтара пред свети Севрин поставя.
Поклонник там щом мине — го познава.
Река Жиронда138 с кораби минават.
И до Блаиве Роланда придружават.
И Оливер — побратим верен, знатен,
и мъдрия архиепископ славен.
В ковчези бели тримата поставят.
В Сеинт Ромен праха ще пазят златен.
На бога франките ги предоставят.
През планини и долове Карл яха.
До Екс за отдих никъде не спряха.
На каменната плоча слезе кралят.
Щом влезе си в двореца господарски,
той призова съдиите: баварци,
саксонци, лотарингци и германци,
фризийци и бургундци, и нормандци;
пуатевини и бретонци здрави,
и свойте франки мъдри и корави.
И Ганелон пред тях на съд изправи.
CCLXVIII
Когато Карл се върна от Испания,
отиде в Екс — престолен град на Франция.
В двореца влезе, в залата застана.
Дойде при него — хубавата Алде.
„Роланд къде е? — пита. — Капитана?
За мен да се ожени клетва даде!“
Изпитва тежка скръб и мъка кралят.
Заплаква, тегли си брадата бяла.
„Ах, сестро мила, мъртъв момък чакаш!
Но мога да ти дам добра замяна:
Лоевис той е,139 друго що да кажа,
мой син е той, а и наследник даже!“
Отвърна Алде: „Казваш нещо странно.
Не дал ми бог, ни никой божи ангел
подир Роланд аз жива да остана!“
Загуби свяст, в нозете му припадна.
Умря. Смили се, боже, над душата страдна!140
Бароните през сълзи я оплакват.
CCLХIХ
Тъй хубавата Алде си отива,
а кралят мисли, че е още жива.
От жал към нея плаче Карл Велики.
За двете й ръце я той повдига,
ала назад главата й заклима.
Щом Карл разбра, че мъртва е, че стине,
веднага прати четири графини.
Те в женски манастир я подредиха
и цяла нощ над нея бдяха тихо.
Покрай олтар ковчега настаниха.
Тъй с кралски почести я уважиха. Аой.
вернуться
134
Каноник — духовник без монашеско задължение. Този сан е пренесен в мюсюлманския свят както званията граф, херцог в ст. 849.
вернуться
135
Магията, лъжливото учение — като са отричали, че езическите богове имат божествена власт, християните са приемали, че могат да имат дяволска власт — магьосничество.
вернуться
136
Нарбон превземат с устрем, продължават — Нарбон е на пътя от Пиренеите за Бордо. Може би това е град Арбон, близо до Биариц.
вернуться
137
И рога на Роланд напълнен със злато — освен Бордо и църквата в Бле спори, че там е рогът на Роланд.
вернуться
138
Река Жиронда — реката Жиронда се образува от сливането на Гарона и Дордон.
вернуться
139
Лоевис той е — Луи Благочестиви, бъдещият император (814–840). Син на Карл Велики.
вернуться
140
Умря. Смили се, боже, над душата страдна! — Други ръкописи рисуват нашироко мъката на Алде.
Перейти на страницу: