Песен за Роланд
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Станчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песен за Роланд». Краткое содержание книги:
Песен за Роланд
Перейти на страницу:
CСХLIV
Войски големи — смели са бойците.
И полковете горди в бой налитат.
Неверниците удрят, боже, силно!
Строшени копия валят обилно.
Тук — щит пробит! Нагръдник — там разнищен!
Въргалят се и няма здраво нищо!
А вред се вижда, гдето да вървите,
как нежни и зелени са тревите!
Емирът вика вярната си свита:
„Барони, християните избийте!“
И битката е тежка, упорита.
До днес не знам такава друга битка.
Чак до нощта ще трае без почивка. Аой.
CСХLV
Емирът хората си призовава:
„Неверни, бийте — вий сте тук за слава!
Аз ще ви дам жени красиви, знатни
и почести, земи най-благодатни.“
„Така ще сторим!“ — те му отговарят.
От удари те копия строшават.
Сто хиляди изтеглят меч тогава.
По-тежък бой, по-страшна сеч настава,
Тоз, който е сред тях, какво е бой узнава. Аой.
CСХLVI
Карл викна своите французи смели.
„Обичам ви, барони мои верни.
Веднъж ли в битки плячка сте отнели,
царе сразили и царства завзели!
Длъжник съм ви — богато наградени
ще бъдете с имоти и земи безмерни!
Но вий за своите братя и за синовете,
във Ронцесвал убити — отмъстете!
Помнете: в боя правото е с мене!“
И викат те: „Да, кралят вярно рече!“
И двайсет хиляди край него вече,
в едничък глас, за вярност дават клетва:
ни смърт, ни мъки няма да ги стреснат,
а в боя всички копия ще блеснат!
И почват смели удари със меча.
Чудесен бой е и жестока сеч е. Аой.
CСХLVII
Но Малпрамис в разгара обикаля
и много франки от конете сваля.
Херцогът Нейм го проследи със ярост,
нападна го, към него милост няма!
Обвивката на щита му разпаря
и бронята му той до край разрязва:
набучи в тялото му жълто знаме
и сред стотици мъртви го събаря!
CCXLVIII
Цар Канабеус — на Балигант бе брат,
пришпори кон, примъкна се отзад,
изтегли меч със топка от кристал,
удари Нейм по шлема заблестял.
Едната половина отлетя.
На пет места отрязал бе връвта.
Качулката не струва и петак:
подложката разсякъл е така,
че къс от нея валя се в праха.
От тоя удар Нейм се разлюля —
не падна — бог защита бе му дал.
Врата на коня стисна занемял.
Да бе неверникът повторил пак,
там би загинал знатният васал.
Но да помогне приближи се Карл. Аой.
CCXLIX
Херцогът Нейм е във беда голяма.
Езичникът е там и време няма.
„Негоднико, смърт тука ще те свари!“ —
извика Карл и силно го удари:
върху гърдите му той щита смаза,
през бронята му гърлото разряза.
Събори го — седлото се опразни.
CCL
Бе Карл Велики много наскърбен,
че Нейм видя пред себе си ранен —
в зелената трева кръвта тече.
Пристъпи Карл, какво да му рече:
„Любезни Нейм, препускайте до мен.
Разбойникът, ранил ви, е сразен,
от копието ми е повален!“
Нейм каза: „Сире, вам съм задължен.
Ще вляза в боя пак — не съм сломен!“
От обич те не се делят цял ден.
С тях двайсет хиляди във боен ред
секат врага, придвижват се напред.
CCLI
Емирът яха в тая люта бран.
Налита той на графа Гинеман.
Разби му над сърцето щита бял
и ризницата му раздра без жал.
До кръста сряза всичките ребра,
от коня бърз го повали; не спря:
уби и Джибуин, след туй — Лоранц
и после Ричард — вожд нормандски стар.
Крещяха: „Прециузе скъп е дар!
Барони, имаме защитник-господар!“ Аой.
CCLII
А след това поглеж: бойци арабски,
от Окциан, Арголие и Баскле,132
забиват копията с връх метален!
За скъп живот и франките не жалят.
От две страни умират, не се плашат.
До вечерта не стихва боя страшен.
На Франция бароните угасват.
Как ще скърбят след битката ужасна. Аой.
CCLIII
Араби, франки — с боен вик летят.
Стрели се чупят, дръжки се трошат.
Тоз, който би видял как щитове дерат
или би чул на ризници звъна,
или на шлем, когато го секат,
тоз, който би видял как рицарите мрат,
как падат на земята в стон и кръв,
ще помни дълго тая тежка скръб!
Как мъчно се понася бой такъв!
Емира моли да ги отърват —
и Аполон, и Мохамед, че зле вървят,
и Терваган: „Аз служих с обич в гръд;
сеньори богове, щом спра врага,
вред образите ви ще позлатя!“ Аой.
Но Джемалфин — приятелят му пръв,
му носи лоши вести тоя път:
„О, господарю мой, нещастия валят!
Убит е Малпрамис! Загина ви синът!
И брат ви Канабеус го стигна смърт.
Успяха двама там да ги сразят.
Един от тях бил Карл! Така мълвят.
На вожд прилича той — висок на ръст,
със бяла като цвят брада до кръст.“
Глава емирът свежда в свойта скръб,
под шлема в мрак очите му горят.
Нарежда той — трепери му гласът —
Джанглеу Задморски да му доведат.
вернуться
132
Баскле — баски (?).
Перейти на страницу: