Песен за Роланд
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Станчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песен за Роланд». Краткое содержание книги:
Песен за Роланд
Перейти на страницу:
CCLIV
И каза му: „Джанглеу, ела насам.
Герой си ти, а и мъдрец голям.
Араби или франки? Аз не знам;
преценка дай ми: кой от нас е прав?
Ще победим ли в тая битка Карл?“
Отвръща той: „Ще паднеш, Балигант,
от боговете изоставен, сам.
Смелчаг е Карл и с храбреци в сечта.
Такава бойкост няма на света!
Араби, турци, тез от Окциан,
анфруни,133 великани — поведете там,
че само боят ще помогне вам!“
CCLV
Разстила вън брадата си емира:
така е бяла като цвят на слива;
не ще се крие, даже да умира!
Тръбата звучна той захапа силно,
наду я, та неверните да жилне.
В полето вред дружините се сбират.
Тук окцианците реват и цвилят,
там аргоилците квичат в глутница.
На франките те дръзко бой откриха.
Разкъсаха най-гъстата редица
и цели седем хиляди избиха!
CCLVI
Но граф Оджер е храбър воин, достоен,
по-смел васал не е обличал броня.
Щом зърна как назад врагът ги гони,
повика Тиери — херцог Аргонски,
Джефрейд Анджуйски, граф Джоцеран и гордо
подхвана Карл: „Неверните са много,
избиват ваште! Сърдите тъй бога,
що забраня да носите корона;
не се срамете, бийте без умора!“
И никой нито дума не отрони,
Пришпорват те — врага с конете гонят;
разбиват всяка вражеска колона. Аой.
CCLVII
Заудря Карл със сила непозната,
след него Нейм, а и Оджер Датчанин,
Джефрейд Анджуйски знамето размята.
По-смел от всички е Оджер Датчанин.
Пришпорва коня не да се покаже,
а носещия змея да премаже;
с едничък удар той Амбур събаря
и змея, и хоругвата на царя.
Щом Балигант видя, че пада флагът,
че унизен на Мохамед е знакът,
досети се, че губи почва здрава,
че Карл Велики с право побеждава!
Умислят се арабите тогава.
А Карл Велики франките разпали:
„Ще имам ли, за бога, помощта ви?“
Отвръщат те: „Страхливец се познава:
страхлив е, който своя удар жали!“ Аой.
CCLVIII
Денят минава, падат здрачините.
От две страни се мечове преплитат.
Герои двама водят в бой войските
и бойкият им вик далеч отлита.
Емирът — „Прециузе!“ — силно вика,
а боен зов: „Мунджоие!“ — Карл Велики.
По свойте викове се те откриха.
Един към друг за миг се приближиха.
Заудряха се с копия взаимно
по писаните щитове любими,
под буклите широки ги строшиха.
И ризниците си дори разнищват,
но те самите — нямат драскотина!
С раздран колан, седлата ги изсипват,
и на земята те се търколиха.
Но на крака отново бързо рипват
и храбро меч изтеглиха двамина.
Не ще завърши туй на половина:
един от тях ще трябва да загине! Аой.
CCLIX
На мила Франция герой е кралят!
Емирът смел е! Няма да се жалят:
издигат голи мечове опасни,
по щитовете удрят се те, властни,
и кожата им, и дървото срязват,
разбити букли, гвоздеи показват.
По брони удрят, тръпнат им телата.
Изпускат искри шлемовете ясни.
Не ще завърши боят другояче,
единият ще падне на земята.
CCLX
Емирът каза: „Карле, вразуми се,
че се разкайваш вече, покажи се.
Сина ми, зная, ти убил си диво.
Оспорваш ми властта несправедливо.
Васал стани ми, власт вземи по милост,
оттук служи ми до далечен Изток.“
Отвърна Карл: „С това бих сторил низост.
Не давам мир, ни обич на езичник.
Законът приеми, що бог открива.
Христовия закон — да те обикна.
Служи на бога, той е цар всесилен!“
„Зле проповядваш!“ — Балигант извика.
Пак с меч те сипят удари обилни. Аой.
CCLXI
Емирът е чевръст и силен мъж.
По шлема Карлов удари валят.
Разцепен е — от него пада къс.
Но мечът се подхлъзна в кичур гъст:
отнесе от главата педя плът.
Костта остана гола и светът
без шум се завъртя околовръст.
Но бог ще го спаси и тоя път.
Свети Гаврил зашепна изведнъж:
„Какво направи, кралю всемогъщ?“
CCLXII
Като дочу защитника всегдашен,
Карл пред смъртта изправи се безстрашен.
Възвърна разум, сили великански.
Удари той емира с меча франкски.
Разцепи шлема, заблестял от злато,
до бялата брада разполови главата,
та мозъка на две страни запрати
и повали го мъртъв безвъзвратно.
„Мунджоие!“ — вика, всички го познаха.
Херцогът Нейм го чува, тича право,
довежда Танцандур, Карл яхва здраво.
Неверните побягнаха в уплаха.
Французите добиха туй, що тъй желаха.
вернуться
133
Анфруни — неизвестна народност.
Перейти на страницу: