Престъплението в къщата на Грюн
- Автор: Сенекал Жакмар —
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нина Венова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Престъплението в къщата на Грюн». Краткое содержание книги:
За да избегне тази опасна перспектива и изпълни професионалния си дълг, Люсиен Дюлак насочи разговора към разпределението на времето на поетесата в четвъртък вечер. Уви, тя не каза нищо ново, само потвърди онова, което полицаят вече знаеше; разпрата между Терез и баща й, темите на разговора, после към двадесет и два и тридесет поели за Механата на тъкачите, където тя, младият Вилфрид-Хамлет Бьорсен и двойката Грюо придружили Вотан Грюн. Малко след това се появила Едвиж, последвана от Терез. Тя потвърди също факта, че никой не е напускал масата до два и половина сутринта, когато механата се затваряла и трябвало да си тръгват.
Накрая, дарени със сборник стихотворения и посвещението „На големия приятел на моя верен четириног другар“, двамата мъже се сбогуваха и с наслада се озоваха на чист въздух.
3
„Щастлив съм да се запозная с вас, инспектор Дюлак!“ — рече пасторът, влизайки в малкия хол, където вече се намираше жена му.
Както вече казахме, жилището на пастора и на съпругата му се намираше в съседство с храма и беше разположено на брега на Ил на ъгъла на моста Сен Мартен — моят светец, обичаше да казва достопочтеният господин Мишлон, с което подчертаваше онова, което смяташе повече за знак на съдбата, отколкото за забавно съвпадение. На две крачки оттам гордо се издигаше къщата на Грюн и още по-близо, отделена от храма само с дължината на моста, Механата на тъкачите.
Пасторът веднага стана симпатичен на инспектор Дюлак. Двамата не се познаваха и инспекторът, без да може да обясни защо, беше очаквал да види един старец. Нищо подобно. Мартен Мишлон сигурно нямаше повече от четиридесет и пет години. Той беше слаб, дори елегантен, с гъсти прошарени коси и мустаци по последната мода, тъй че приличаше повече на денди, отколкото на духовник. Насред подвижното лице две светли очи, изрязани като бадеми, сякаш бяха присвити във вечна усмивка. Това впечатление се подсилваше от звучния смях и от блясъка на здравите зъби, които сигурно не отказваха да си похапват вкусно.
Подобно на своя мъж госпожа Мартен Мишлон с нищо не напомняше конвенционалния образ на пасторска съпруга. Изглеждаше добре на своите четиридесет години — дискретно, но умело гримирана и сресана, облечена в ненатрапваща се, но хубаво ушита рокля в свежи тонове, с грижливо поддържани нокти, тя по нищо не се отличаваше от буржоазките от страсбургските салони.
— Тези господа са дошли да ни видят по повод на малката Паские — обясни тя на съпруга си, докато той сядаше срещу посетителите.
— Наистина, много тъжна работа. Има слух, че било убийство.
Инспекторът отговори, че поне веднъж слухът не лъже.
— Наистина, много печално. Предполагам, че младият Дьони трудно ще дойде на себе си. Но не виждам с какво жена ми и аз можем да ви бъдем полезни.
— Действително — рече невинно инспекторът — от известно време вие вече не посещавате къщата на Грюн?
Пасторът избухна в искрен смях.
— Не се преструвайте, драги ми инспекторе. Очевидно около това убийство езиците са се развързали и сигурно двадесет пъти са ви разказали какво ни е изправило един срещу друг с Вотан.
Спечелен от тази откровеност, инспекторът също се засмя:
— Признавам. Но версиите варират от човек на човек.
— Това не трябва да ви учудва — отбеляза Мартен Мишлон. — Не е ли така при всички разследвания? Не е ли така в живота? Всеки си има своя истина! Ето моята: като всеки човек на тази земя Вотан Грюн притежава качества и недостатъци. Съпругата ми и аз го ценяхме заради качествата му; а го напуснахме заради недостатъците му. Идеята да се преместят нашите сбирки от ателието на Грюн другаде идваше първоначално от госпожа Агат Рен-Камион дьо Пощаузенд, нашата местна поетеса.
— Идваме от нея — рече инспекторът с гримаса, която отново възбуди заразителния смях на пастора.
— В такъв случай мога ли да ви предложа нещо за пиене? Сигурно се нуждаете от по чашка?
Госпожа Мишлон незабавно се зае с изпълнението на тази програма, докато мъжът й продължи: