Ловците
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
Провинция Такуарембо Република Уругвай
14:05, 2 Август 2005
Докато „Дофинът“ висеше над полето, за да намери подходящо за кацане място, Хулио забеляза десетина полицейски автомобила и две линейки, паркирани безразборно около главната сграда на имението, и двайсет и пет, може би дори трийсетина, човека — повечето в полицейски униформи — скупчили се наблизо.
Хулио веднага си каза: „И те си въобразяват, че ще опазят местопрестъплението без поражения“.
Двама яки висши полицейски офицери се насочиха уморено към хеликоптера. И двамата поздравиха главен инспектор Ордьонес, когато слезе от хеликоптера. Той отвърна на поздравите им с махване на ръка. Дори си спомни, че го бе виждал в униформа един-единствен път, когато преди около година Фидел Кастро бе пристигнал в Монтевидео и Ордьонес отговаряше за охраната.
— Това е Senor Артигас — представи приятеля си главен инспектор Ордьонес. — Отговаряйте на всичките му въпроси.
И двамата полицаи отдадоха чест. Хулио кимна и им подаде ръка.
— Нали наредих да не се пипа нищо? — попита Ордьонес.
— Само покрихме телата, господин главен инспектор, иначе останалото си е, както го заварихме.
Ордьонес срещна погледа на Артигас. Бе очевидно, че и двамата мислят едно и също. „Любопитните бяха задоволили любопитството си. На местопрестъплението не бе останало нищо, което да им послужи при разследването“.
Ордьонес направи знак с ръка да му покажат.
Под навеса на верандата бяха положени две тела, и двете покрити с тежък черен найлон. Артигас се запита дали това е местната версия на чувал за тяло и дали просто не им е бил подръка, затова да са го използвали. Огромна локва кръв, изсъхнала и почерняла, се бе събрала под найлона на първото тяло. Ордьонес махна нервно с ръка, полицаите отметнаха найлона и всичко стана ясно. Мъжът бе починал от огнестрелна рана в главата.
„Това изобщо не е рана от пистолет. Главата му направо се е пръснала“.
Тялото бе в тъмносин гащеризон, почти черен, памучен, от типа, с който най-често ходят механиците.
Сред локвата кръв се виждаше дулото на полуавтоматичен пистолет. Мъртвият бе паднал върху оръжието си.
Артигас усети някой да го докосва по ръката и забеляза, че Ордьонес му подава латексови ръкавици.
— Снимано ли е всичко? — попита той.
— Да, господин главен инспектор, от различни ъгли.
Ордьонес клекна и изтегли оръжието. Беше автомат. Подаде го на Артигас да го огледа.
— „Мадсън“, нали? — попита той.
— Точно така — кимна Артигас. — 9 мм, струва ми се.
Ордьонес вдигна цевта, за да я огледа, и кимна.
Артигас се огледа и в тревата, съвсем близо до верандата, забеляза някакъв проблясък. Направи крачка натам. Оказа се гилза.
— Направили ли сте снимка и замервания?
— Сержантът сигурно го е изпуснал, господине — отвърна по-якият от двамата местни полицаи и се обърна разгневен към сержанта.
След това Артигас се върна на верандата и забеляза, че Ордьонес е покрил тялото с найлона и се е отдръпнал на десетина метра по-надолу по верандата, където друг полицай отмяташе найлона от следващия труп. Този бе облечен в почти черен гащеризон.
Под главата и на този се бе събрала вече засъхнала локва кръв.
Когато коленичи до тялото, Ордьонес погледна Артигас и попита:
— Какво видя?
— Гилза. Стори ми се, че е 9 мм.
— Интересно, къде ли е оръжието на този? — попита Ордьонес, докато оглеждаше внимателно тялото.
Посочи улейчета в кръвта, оставени от изтеглено през нея оръжие.
— Май някой го е взел — съгласи се Артигас.
— Въпросът е кой.
Намекът бе ясен. Ордьонес нямаше да се изненада, ако се окажеше, че някое от местните ченгета го е взел, и то поради причини, които нямаха нищо общо с разследването на убийствата.
„Няма да кажа и душа по този въпрос“, помисли си Ордьонес.
— И двамата са простреляни в главите — обади се Артигас.
Ордьонес кимна, след това попита на висок глас:
— Къде са останалите петима?
Вторият от местните полицаи махна неопределено с ръка към къщата.
— Четирима са ей там, господин главен инспектор — отвърна той. — Тялото на Senor Бертран е вътре, в кабинета.
Ордьонес му даде знак да ги заведе.
Тялото, паднало по гръб зад огромно резбовано бюро до отворената врата на сейф, бе на набит чернокож мъж в края на четирийсетте. На лицето се виждаха две входни рани едната от дясната страна на челото, втората над горната устна.
Част от черепа бе отнесена. Сейфът и стената отзад бяха оплескани с мозък.
Артигас усети, че Ордьонес го наблюдава.