Приказки от Землемория [Tales from Earthsea - bg]

— Чародей. Не е случайно.

Като жена на силата, беше разбрала какъв е. Дали тя го бе повикала тук?

— Аз съм откривател. И търсач.

— Можеш ли да я учиш?

— Мога да я отведа при хора, които ще могат.

— Стори го.

— Добре.

Тя отпусна глава и склопи очи.

Потресен от силата на волята й, Чайка изправи гръб и вдиша дълбоко. После извърна поглед към девойката, Дори. Тя не отвърна на погледа му. Гледаше майка си скръбно. Чак след като жената потъна в дълбок сън, Дори се раздвижи, отиде да помогне на Ръш, която като приятелка и съседка се захвана да пошета и засъбира разхвърляните край постелята пропити с кръв кърпи.

— Преди малко пак й тече кръв и не можах да я спра — каза Дори. По бузите й потекоха сълзи. Изразът й обаче не се промени.

— О, чедо! О, агънцето ми! — Ръш я притисна в прегръдката си, но макар да се отпусна в ръцете й, Дори не преви гръб.

— Ще отиде там, при стената, а аз не мога да ида с нея — промълви тя. — Отива си сама, а не мога да ида с нея… Можете ли да отидете там? — Тя се отдръпна от Ръш и отново погледна Чайка. — Знам, че можете!

— Не — каза той. — Не знам пътя.

Но докато Дори го казваше, той видя това, което виждаше и тя: дълъг хълм, спускащ се надолу в мрака, а на отстрещната страна, на ръба на сумрака — ниска каменна стена. И докато гледаше, стори му се, че видя жена, която върви покрай стената, много тънка, почти безтелесна, кости и сянка. Ала не беше умиращата в постелята жена. Беше Аниеб.

После видението изчезна и той отново се озова лице в лице срещу вещицата-момиче. Обвиняващият й поглед бавно се преобрази. Тя скри лицето си в шепи.

— Трябва да ги оставяме, щом тръгнат.

— Знам.

Ръш погледна нея, а после него с проницателните си светли очи.

— Не само ловък мъж, а и вещ. Е, не си първият. Той чакаше отговор на въпроса си.

— Тази къща я наричат домът на Ат — каза тя.

— Живял е тук — промълви Дори и в пелената от безнадеждност и болка се прокрадна нотка на гордост. — Магът Ат. Много отдавна. Преди да замине на запад. Всичките ми баби са били мъдри жени. Стоял е тук. С тях.

— Дай ми ведро — каза Ръш. — Ще донеса вода да ги накисна.

— Аз ще донеса вода — каза Чайка.

Взе ведрото и отиде на двора при кладенеца. Врана си седеше на зида, отегчен и изнервен.

— Защо си губим времето тук? — сопна се той, докато Чайка пускаше ведрото в кладенеца. — Сега да не шеташ и на вещиците?

— Да — отвърна му Чайка. — И ще го правя, докато тя не издъхне. А после ще отведа дъщеря й на Роук. А ти ако искаш да прочетеш Книгата на имената, можеш да дойдеш с нас.