Острият кинжал
- Автор: Пулман Филип
- Серия: Тъмните му материи #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острият кинжал». Краткое содержание книги:
Първият том на трилогията, „Северно сияние“, получава медалът „Карнеги“ за детска художествена проза във Великобритания през 1995 г. „Кехлибареният далекоглед“, последният том, е отличен с наградата за книга на годината на Уитбред през януари 2002 г. Тя е първата детска книга, която получава това отличие. Трилогията печели одобрението на публиката в края на 2003 г., като заема трето място в класацията на публиката на Би Би Си за най-любима книга на нацията Биг Рийд (след Властелинът на пръстените на Дж. Р. Р. Толкин и Гордост и предразсъдъци на Джейн Остин).
Вълнуващ приключенски сюжет, яркост и уникалност на света, в който се развива, съчетание на наука, магия и философия: тези качества превърнаха и втората книга от трилогията в събитие на литературния пазар. Приказка за деца и възрастни. Лира прекрачва тънката граница между световете и се оказва в Англия от края на миналия век, където се запознава с връстника си Уил. Принуден да престъпи закона, Уил е преследван, но въпреки това изпълнен с решимост да разкрие тайната около изчезването на баща си преди много години. Спасявайки се от преследвачите си, момчето случайно попада в Читагазе — странен град на изоставени деца. В него ги очакват опасности, призраци, вещици и ангели. Тук те намират и отново изгубват близки и любими хора, тук Уил става пазител на Острия кинжал, изрязващ прозорци към непознати светове. Лира и Уил идват в този свят по различни пътища, имат различни цели, но ги обединява общото предначертание.
При изрисуването на малките картинки в началото на главите Пулман вече е преодолял първоначалната си неувереност и видимо се забавлява. В английското издание желае да добави и още нещо — малки, ненатрапчиви подзаглавия на всяка страница: „светът на Лира“ и „светът на Уил“. Но редакторката Лиз Крос има по-добра идея — това да се направи посредством мънички рисунки. Затова Пулман решава габъровото дърво да символизира света на Уил, алетиометъра — света на Лира, (острия) кинжал — света на Читагазе и т.н. Решава и да не обясняват под черта значението на всеки символ, за да оставят това на въображението на читателите (какво означават и защо са там). В българското издание (по подобие на американското) вторите рисунки липсват.
Екранът отговори мигновено и сред хаоса от линии и светлини изплуваха отчетливи картини — компас, алфа и омега, светкавица, ангел. Всяка картина просветна по няколко пъти, след което последва нова серия — камила, градина, луна.
Лира бързо схвана значението им и се откъсна от екрана, за да обясни. Този път доктор Малоун се беше облегнала назад, бяла като платно, а пръстите й стискаха ръба на масата.
— Сега те говорят на моя език, езика на картините — обясни Лира. — Също като алетиометъра. Но казват, че могат да говорят и на обикновения човешки език, ако приспособите машината така, че на екрана да излизат думи. Но ще трябва много внимателно да изчислите всичко — това означава компасът, а светкавицата е анбарна, електрическа енергия, много енергия. Ангелът е вест. Има неща, които те искат да ни кажат. Камилата означава Азия, Далечният изток, но не съвсем точно. Не знам за коя страна става дума — може би за Китай. В тази страна говорят за Праха, исках да кажа за Сенките, по свой собствен начин, който прилича на моя и на вашия. При мен е с картинки, а при тях с пръчици. Май че става дума за тази рисунка на вратата, но не я разбирам много добре. Когато я видях за пръв път, си помислих, че е важна, но не знаех защо. Изглежда има много начини да се разговаря със Сенките.
Доктор Малоун беше слисана.
— И-дзин — промълви тя. — Да, той наистина идва от Китай и е нещо като начин за предсказване на бъдещето… И наистина използват пръчици. Сложили сме това нещо на вратата само за украса — бързо добави тя, сякаш искаше да убеди Лира, че не гледа сериозно на тези неща. — Какво искаш да кажеш, че когато гадаят с помощта на И-дзин, хората всъщност разговарят със сенчестите частици? С тъмната материя?
— Да. Вече ви казах, има много начини. Преди не го разбирах. Мислех, че начинът е само един.
— Онези картинки на екрана… — започна доктор Малоун.
В съзнанието на Лира проблесна внезапна догадка и я накара да се обърне към екрана. Едва беше започнала да формулира въпроса, когато изображенията изникнаха и започнаха да се сменят така стремително, че доктор Малоун не успяваше да ги проследи. Лира обаче знаеше какво означават и се обърна към нея:
— Те казват, че и вие сте важна. Имате да свършите някаква важна работа. Не знам каква, но съм сигурна, че е така. Затова най-добре ще е да накарате машината да използва думи, за да разбирате какво ви казва.
Доктор Малоун мълчеше. Накрая промълви:
— Добре, а откъде идваш все пак?
Лира сви устни. Беше й ясно, че жената, уморена до смърт и напълно отчаяна, при нормални обстоятелства никога не би позволила на едно непознато дете да види работата й и сега започваше да съжалява за постъпката си. Но трябваше дай каже истината.
— Идвам от друг свят — изрече. — Не съм ви излъгала. Намерих пролука и преминах отсам. Трябваше да бягам, защото хората в моя свят ме преследваха и искаха да ме убият. И алетиометърът идва от… от същото място. Даде ми го Ректорът на колежа „Джордан“. В моя свят той съществува, макар че тук го няма. Аз го търсих. И сама открих как да тълкувам алетиометъра. Разбрах как да изхвърля всички мисли от главата си, за да улавям техните. Точно както казахте вие… за съмненията, загадките и така нататък. Затова като погледнах в Пещерата, направих същото и се получи. Значи моят Прах и вашите Сенки са едно и също. И вие можете да направите така, че този екран да ви говори с думи. Тогава ще общувате със Сенките по същия начин, по който аз си говоря с алетиометъра. Но едно не мога да разбера — защо хората в моя свят така го мразят? Праха де, или Сенките. Тъмната материя. Искат да го унищожат. Мислят, че е нещо лошо. Но аз съм уверена, че лошите са те. Виждала съм ги какво правят. Какво са тогава тези Сенки? Добри ли са или лоши?
Доктор Малоун разтърка бузите си и те почервеняха още повече.
— Всичко това е ужасно объркващо — въздъхна тя. — Имаш ли представа колко нелепо звучат понятия като добро и зло в една научна лаборатория? Една от причините да стана учен е точно тази да не ми се налага да мисля за подобни неща.
— Трябва да мислите! — разпалено възкликна Лира. — Не можете да изследвате Праха, Сенките или както искате ги наречете, без да мислите за тези неща. За доброто и злото. И алетиометърът каза същото. Не можете да се откажете. Кога мислят да закрият отдела ви?
— Финансовата комисия заседава в края на седмицата… Защо?