Острият кинжал
- Автор: Пулман Филип
- Серия: Тъмните му материи #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острият кинжал». Краткое содержание книги:
Първият том на трилогията, „Северно сияние“, получава медалът „Карнеги“ за детска художествена проза във Великобритания през 1995 г. „Кехлибареният далекоглед“, последният том, е отличен с наградата за книга на годината на Уитбред през януари 2002 г. Тя е първата детска книга, която получава това отличие. Трилогията печели одобрението на публиката в края на 2003 г., като заема трето място в класацията на публиката на Би Би Си за най-любима книга на нацията Биг Рийд (след Властелинът на пръстените на Дж. Р. Р. Толкин и Гордост и предразсъдъци на Джейн Остин).
Вълнуващ приключенски сюжет, яркост и уникалност на света, в който се развива, съчетание на наука, магия и философия: тези качества превърнаха и втората книга от трилогията в събитие на литературния пазар. Приказка за деца и възрастни. Лира прекрачва тънката граница между световете и се оказва в Англия от края на миналия век, където се запознава с връстника си Уил. Принуден да престъпи закона, Уил е преследван, но въпреки това изпълнен с решимост да разкрие тайната около изчезването на баща си преди много години. Спасявайки се от преследвачите си, момчето случайно попада в Читагазе — странен град на изоставени деца. В него ги очакват опасности, призраци, вещици и ангели. Тук те намират и отново изгубват близки и любими хора, тук Уил става пазител на Острия кинжал, изрязващ прозорци към непознати светове. Лира и Уил идват в този свят по различни пътища, имат различни цели, но ги обединява общото предначертание.
При изрисуването на малките картинки в началото на главите Пулман вече е преодолял първоначалната си неувереност и видимо се забавлява. В английското издание желае да добави и още нещо — малки, ненатрапчиви подзаглавия на всяка страница: „светът на Лира“ и „светът на Уил“. Но редакторката Лиз Крос има по-добра идея — това да се направи посредством мънички рисунки. Затова Пулман решава габъровото дърво да символизира света на Уил, алетиометъра — света на Лира, (острия) кинжал — света на Читагазе и т.н. Решава и да не обясняват под черта значението на всеки символ, за да оставят това на въображението на читателите (какво означават и защо са там). В българското издание (по подобие на американското) вторите рисунки липсват.
— Какво, сега ще си играем на врачки ли? Какво е това нещо?
— Моля ви! Попитайте ме, каквото искате!
Доктор Малоун сви рамене.
— Добре. Кажи ми… Кажи ми какво правех, преди да се захвана с тази работа.
Лира грабна алетиометъра от ръката й и трескаво завъртя стрелките. Усещаше как умът й търси точните символи още преди стрелките да са стигнали до тях. Дългата стрелка трепна и се завъртя. Лира проследи движението й, като настройваше съзнанието си на нужната вълна.
Само след миг тя примигна и въздъхна, сякаш излизаше от унес.
— Била сте монахиня. Никога не бих допуснала. Нали монахините остават завинаги затворени в манастирите си? Но вие сте престанала да вярвате в църквата и те са ви освободили. В моя свят е съвсем различно.
Доктор Малоун седна на стола и я загледа втренчено.
— Вярно е, нали? — попита Лира.
— Да. И ти го каза това…
— Моят алетиометър. Мисля, че работи с помощта на Праха. Аз изминах целия този път, за да науча нещо за Праха, и той ми каза да дойда при вас. Ето защо предположих, че вашата тъмна материя е същото. А сега мога ли да надникна в Пещерата?
Доктор Малоун поклати глава, но това не беше отказ, а просто безпомощност. Накрая разпери ръце.
— Добре. Струва ми се, че сънувам. Тогава защо да не продължа? Тя се завъртя в стола си и натисна няколко клавиша. Разнесе се тихо бръмчене. Този шум накара Лира да си поеме дълбоко дъх. Беше същият като в онази ужасна бяла стая в Болвангар, където сребърната гилотина едва не я раздели завинаги от нейния Панталеймон. Тя усети трепета му и пъхна ръка в джоба си да го успокои. Доктор Малоун не забеляза нищо — беше твърде заета да натиска клавишите върху поставката от слонова кост. Екранът промени цвета си и върху него изникнаха дребни буквички и цифри.
— Сега седни тук — каза тя и отстъпи стола на Лира, после отвори някакво малко бурканче. — Трябва да те намажа с гел, за да улесня контакта с кожата ти. Лесно се мие. Не мърдай.
Доктор Малоун прикрепи към главата на момичето шест проводника, всеки, от които завършваше с малка възглавничка. Лира седеше неподвижно, но дъхът й се ускори и сърцето й заби трескаво.
— Готово, вече си свързана. Стаята е пълна със Сенки. Цялата вселена е пълна със Сенки. Това обаче е единственият начин да ги видим. Изхвърли всичко ненужно от мислите си и гледай в екрана.
Лира се подчини. Стъклото беше тъмно и празно. Виждаше смътно собственото си отражение и това беше всичко. Тя се опита да си представи, че тълкува алетиометъра, и зададе въпроса: „Какво знае тази жена за Праха? И какви са въпросите, които задава?“
Премести мислено стрелките на алетиометъра по циферблата и в този миг екранът светна. Изумлението наруши концентрацията й и екранът тутакси угасна. Тя не забеляза вълнението на доктор Малоун, която приседна на едно бюро. Намръщи се, приведе се напред и отново се опита да се съсредоточи.
Този път уредът реагира мигновено. Поток от танцуващи светлини, които поразително напомняха воалите на Аврора, се люшна върху екрана. Те се оформиха в рисунък, който се задържа само за миг и се разпадна, за да се превърне в нови очертания и багри, които се извиваха, трептяха и избухваха във фойерверки от разноцветни искри. Докато ги гледаше, Лира изпитваше чувството, че се намира някъде на ръба на познанието. Помнеше това чувство от времето, когато започваше да разбира алетиометъра.
Сега тя зададе друг въпрос: „Това Прах ли е? Същият, който движи стрелката на алетиометъра?“
Екранът отговори с нова игра на форми и багри, която Лира изтълкува като „да“. Тогава й хрумна нова мисъл и тя се обърна към доктор Малоун. Жената седеше с отворена уста, подпряла главата си с ръка.
— Какво има? — попита Лира.
Екранът угасна. Доктор Малоун примигна.
— Какво става? — отново попита Лира.
— Нищо, просто това е най-добрата демонстрация, която съм виждала досега. Какво направи? За какво мислеше?
— Мислех си, че можете да го направите по-ясно.
— По-ясно ли? Та сега беше по-ясно отвсякога!
— Само че какво означава? Вие можете ли да го разтълкувате?
— Е, не можеш да го четеш като писмо, това е ясно. Просто така реагират Сенките на вниманието, което им оказваш. Това само по себе си е революция — че отговарят на съзнанието ни.
— Не — възрази Лира, — говорех за цветовете и формите. Тези Сенки могат да правят и други неща. Да се оформят така, както ние пожелаем. Могат да рисуват картини, ако ние поискаме. Погледнете.
Тя се обърна към екрана и отново се съсредоточи, но този път си представи, че има пред себе си алетиометъра с всичките му трийсет и шест символа, разположени върху циферблата. Така добре ги познаваше, че пръстите й сами се движеха, докато местеше въображаемите стрелки към свещта (знанието), алфа и омега (езика) и мравката (усърдието) и оформяше въпроса: „Какво трябва да направят тези хора, за да започнат да разбират езика на Сенките?“