Убежище
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убежище». Краткое содержание книги:
Бягайки от своите събратя, младият мрачен елф намира своето убежище в свят, много по-различен от този, в който се е родил.
Не след дълго започва да разбира неговите обитатели.
Приемането му сред тях се оказва бавно и мъчително, но не и невъзможно.
Със силата на волята и огромното си желание за промяна в живота си Дризт До’Урден все пак успява да намери нов дом и приятели на земята.
„Убежище е най-добрата книга, публикувана от TSR от дълго време насам“
Но и Улгулу имаше своето тайно оръжие. Костите му изпукаха и се издължиха. Белязаното му лице се издължи в огромна муцуна със зловещи кучешки зъби. Гъста козина избуя по цялото тяло на гиганта и го предпази от ноктите на пантерата. Ръцете му, мятащи се на всички страни, се превърнаха в силни лапи. Гуенивар вече се биеше с огромен вълк и скоро щеше да изгуби предимството си.
Кемфана се промъкваше бавно, този път щеше да внимава повече с Дризт.
— Вие сте ги убили — промълви елфът на езика на гоблините, а гласът му беше толкова студен, че накара аленочервения баргест да замръзне на място.
Кемфана не беше глупав. Баргестът бе усетил бушуващата ярост в този мрачен елф и острието на ятагана му. Сега нямаше да се спусне необмислено насреща му. Този път щеше да направи друго. Чудовището призова неземните си магически умения и само за миг успя да изчезне — да премине през портала между измеренията — и да се появи точно зад гърба на Дризт.
Веднага щом Кемфана изчезна, мрачният елф се хвърли инстинктивно встрани. Ала ударът на баргеста беше по-бърз, уцели Дризт в средата на гърба и го запрати в края на стаята. Той се удари в стената, започна да се изправя и застана на колене, за да си поеме дъх. Този път Кемфана не го издебна, а се спусна право срещу него. Мрачният елф беше изпуснал ятагана си в средата на залата и не можеше да го достигне.
Огромният баргест-вълк — почти два пъти по-голям от Гуенивар — се претърколи и приземи върху пантерата. Огромните му челюсти изщракаха на милиметри от гърлото и Котката се съпротивляваше диво, за да ги задържи колкото се може по-далеч от себе си. Нямаше надежда, че ще победи този съперник, дори се съмняваше, че може да спечели и една битка срещу вълка. Единственото преимущество, което и бе останало, беше нейната подвижност.
Гуенивар се измъкна изпод чудовището, бърза като черна стрела, и побягна към изхода.
Улгулу нададе свиреп вой, хукна след нея, разкъса завесата на парчета и се спусна към помръкващата слънчева светлина.
В мига, в който баргестът събори завесата, Гуенивар се озова вън от пещерата, обърна се изведнъж и скочи към стръмните скали над входа. Когато огромният вълк излезе, пантерата се приземи на гърба му и отново започна да го хапе и дере с острите си нокти.
— Улгулу уби фермерите, не аз — изрева Кемфана, докато се приближаваше. Чудовището мина покрай ятагана на Дризт и го изрита в другия край на залата. — Улгулу иска теб. Теб, защото уби гнолите му. Но аз ще те убия, мрачни воrне. Ще пирувам с живителната ти сила и ще стана още по-могъщ!
Мрачният елф едва си поемаше дъх, едва чуваше думите. В съзнанието си различаваше само образите на убитите фермери и спомените за тях му вдъхнаха кураж. Баргестът се приближи още повече. Дризт впери зъл поглед в чудовището, а изражението му беше толкова непоколебимо и решително, сякаш не съзнаваше отчаяното си положение. При вида на тези присвити, пламнали от гняв очи, Кемфана се поколеба и Дризт веднага се възползва от момента. Не за пръв път се биеше с огромни чудовища, беше се сражавал дори с клюнести изчадия. Ятаганите му винаги слагаха край на тези битки, но в първоначалните си атаки Дризт бе използвал само тялото си. Болката в гърба му не можеше да се сравни по сила с яростта, надигаща се в душата му. Той се отблъсна от стената, претърколи се и се шмугна между краката на Кемфана, след което успя да се обърне и да сграбчи чудовището за коленете.
Напълно спокойно баргестът се наведе, за да улови гърчещия се мрачен елф, ала Дризт успя да се изплъзне от ръката му за миг, достатъчен, за да му спечели предимство. Кемфана продължаваше да не обръща внимание на атаките и когато най-накрая загуби равновесие, се прекатури с охота — мислеше си, че така ще премаже дребния, но издръжлив мрачен елф. Ала Дризт отново се оказа по-бърз от него. Той се претърколи под тялото на гиганта, скочи на крака и хукна към другия край на залата.
— Не, няма да ти позволя! — нададе вой Кемфана и запълзя по пода.
В мига, в който Дризт сграбчи ятагана си, две огромни ръце го хванаха през кръста и го повдигнаха от земята.
— Ще те размажа и ще те изям! — изрева чудовището и елфът наистина чу как едно от ребрата му изпука. Опита се да се извърти, за да види противника си, но после се отказа и се концентрира върху това как да освободи ръката си, държаща ятагана.
Още едно ребро се пропука. Огромните ръце на Кемфана го стискаха все по-силно. Баргестът не искаше просто да убие този мрачен елф, той искаше да го изяде и да пирува с живителната му сила, благодарение на която щеше да стане по-зрял и могъщ.