Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
Тук се намеси Устад:
— Това звучи много правилно, наистина, но поражда у мен едно съмнение!
— Какво? — попитах.
— Не отгатваш ли?
— Напротив! Ако мнението ми е правилно, то Мултасим при всички случаи би трябвало да научи от кое селище идва писмото, нали?
— Да! Така мисля. Но нищо такова няма в писмото!
— Нека го огледаме по-внимателно. Може би ще намерим нещо. И дори то да не е нищо повече от някакъв знак. Име не е посочено действително, защото това би могло да доведе до издайничество.
Проучихме двете страни на писмото, но не можахме да открием нищо дори когато го задържахме срещу светлината. Ето защо взехме плика. Досега бяхме отделили внимание само на неговата външна страна. Като огледахме сега и вътрешната, действително видяхме няколко надраскани с тънко перо думи, до самия външен ръб, които непременно биха се изплъзнали на всеки друг освен на посветения. Те гласяха: „През Дърчин в Корна от Емира.“ „Дърчин“ е персийската дума за „канела“.
— Е? — попитах, зарадван от откритието.
— Да, май всичките ти заключения ще се потвърдят — отговори Устад. — Не съм подозирал, че човек може при разходката по един такъв път, по който наглед няма нищо, да събере толкова красиви и важни цветя. Явно при силлан има предписание къде и как да се добавят такива сведения. Но сега идва най-главното. Кой трябва да бъде убит?
— Надявам се, че ще открием и това.
— На мен ми се струва невъзможно!
— На мен не. При всички случаи се касае за знатна особа. Ти си запознат с Двора. Сигурно знаеш имената на всички лични мъже в Персия.
— Знам ги действително. Но такъв Рафадж Азрим не познавам. Името звучи и по арабски, и по персийски, ала не ми е известен мъж, който да го носи.
— Може би той изобщо не се казва така, а другояче — подхвърли Педехр. — На плика нали също бе казано Дърчин вместо Езара ел А’вар!
— Но Рафадж Азрим не е подправка! — отвърна Устад.
— Дали тук няма да помогне азбуката?
Опитахме, ала напразно. Но ето че Устад бе осенен от някаква мисъл. Той взе писмото в ръце, прочете го и извика:
— Имам го! Колко лесно, но и колко чудовищно!
— Е, кой е? — попитах напрегнато.
— Прочети го сам! Прочети името отзад напред! Толкова лесно! Как не можахме да се сетим!
Поиска да ми даде писмото, ала аз не го взех, защото не бе необходимо да видя написаните думи, за да знам, че прочетено обратно, името Рафадж Азрим гласеше Джафар мирза.
Тримата се спогледахме не само удивено, а крайно слисано.
— Но това нали не е мирза Джафар, моят познат? — попитах аз.
— Напротив! — увери Устад.
— Но той не беше принц!
— Бил си е. Но по време на своето голямо, неколкогодишно изследователско пътешествие е поставял „мирза“ не зад, а пред името си. Смятал е, че има основание да избягва всякаква шумотевица около себе си. Пътувал е в името на шах-ин-шаха, а това никой не е бивало да знае.
— Какъв е той сега?
— Няма специална служба. Той се отказа от всички почести и титли. Не иска да се нарежда в редицата на онези, които се представят за слуги на владетеля, а в действителност са само негови противници. Но той му е посветил целия си живот и всичките си сили. А когато се касае народът да се убеди в добротата и справедливостта на своя господар, той е винаги налице.
— В такъв случай Ахриман мирза трябва да го мрази, ако, разбира се, го познава!
— Дали го познава! Та те стоят един срещу друг както огънят и ледът, както светлината и мракът, както любовта и омразата, както добродетелта и престъпността.
— Къде е Джафар мирза сега?
— Не знам. Наскоро беше в Техеран при шаха, който сега се намира в Исфахан. Мога само да ти кажа, той е мой приятел! Това е достатъчно! Аз трябва да го предупредя! Веднага да го предупредя!
Аз сложих ръка върху неговата и казах:
— Не! Няма да го предупредиш!
— Право ли чух? Искай от мен всичко, само това не!
— Аз го искам!
Тогава той се отдръпна от мен, погледна ме с несигурни, почти гневни очи в лицето и попита:
— Трябва ли да започна да се разочаровам от теб, ефенди?
— Разочаровай се! Но не бъди непредпазлив!
— Непредпазлив? Тук може да има само една-единствена предпазливост, една-единствена мисъл, едно-единствено решение и един-единствен дълг — да спася моя приятел!