Законът на Устър
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Законът на Устър». Краткое содержание книги:
Това е поредната среща на българските читатели с Удхаус и неговите герои след „Стрихнин в супата“, „Замъкът Бландингс“, „Маймунска работа“ и „Неподражаемият Джийвс“.
— Ха! — изрева Споуд и изчезна с кратък, остър смях.
Станах от мястото си.
— Джийвс — изрекох с усилие, — навъртай се наоколо. Ще имам нужда от мъдри съвети и ценни напътствия. Играта загрубя.
5
— Е, Джийвс — рекох аз, докато си надявах ризата. — Какво ще кажеш?
На път към къщата го бях осветлил за новите моменти в задаващата се катастрофа и го оставих да ги превърти няколко пъти из главата си с оглед намирането на подходяща формула, докато аз се къпя набързо в банята. В момента го гледах с надежда като тюлен в очакване на рибка.
— Измисли ли нещо, Джийвс?
— Съжалявам, сър, но още не съм.
— Какво, пълна засуха?
— Опасявам се, че да, сър.
Простенах глухо и облякох панталона. Бях толкова свикнал този надарен мъж да ми поднася на секундата изключително зрели решения, че вероятността този случай да го задръсти дори не ми се бе мярнала през ума. Ударът бе толкоз тежък, че обух чорапите с треперещи ръце. Налегна ме странно, смразяващо усещане, което заличи физическите ми и психическите ми процеси. Сякаш крайниците и чайникът ми са били забравени една седмица в хладилника.
— Джийвс — заговорих аз, защото ме осени една мисъл, — може би това се дължи на факта, че не си изяснил напълно обстановката за самия себе си. Преди да отида да си измия телосложението, успях да ти снеса само основните положения. Мисля, че ще се окаже полезно да постъпим като в криминален роман. Четеш ли криминални романи?
— Не много често, сър.
— Ами там винаги има един момент, в който детективът, за да внесе яснота в разсъжденията си, прави списък на всички заподозрени, мотивите им, местонахождението им по времето на престъплението, алибита, улики и какво ли не. Нека опитаме и ние. Вземи лист и молив, Джийвс, и ще подредим фактите. Сложи заглавие Устър Б. — настоящо състояние. Готов ли си?
— Да, сър.
— Добре. Точка първа: леля Далия заявява, че ако не щипна кравешката сметаниера и не й я връча, ще ме прокуди от трапезата си и сбогом, вкуснотии Анатолови.
— Да, сър.
— Стигаме до точка втора, а именно, че ако все пак задигна сметаниерата и й я дам, Споуд ще ме смели на желе.
— Да, сър.
— Точка трета — ако я задигна и я предам на нея, а не я задигна и предам на Харолд Пинкър, не само ще понеса споменатия по-горе процес на желиране, но и Стифи ще занесе Гъсиното тефтерче на сър Уоткин Басет. А и двамата знаем до какви резултати ще доведе това. Ето. Това е положението. Проумя ли го?
— Да, сър. Наистина доста печално стечение на обстоятелствата.
Хвърлих му суров поглед.
— Джийвс, поне в такъв момент не подлагай нервите ми на допълнителни изпитания. Доста печално било! За кого ми говореше онзи ден, че всички нещастия на света се струпали на главата му?
— За Мона Лиза, сър.
— Ако сега срещна тая Мона Лиза, ще й стисна съболезнователно ръката и ще я уверя, че знам как се чувства. Джийвс, пред теб стои човек, смазан от съдбата като жаба от препускаща каруца.
— Да, сър. Може би трябва да повдигнете панталона с половин сантиметър, сър. Целта е да се постигне небрежно-елегантна чупка на глезена. Тирантите трябва внимателно да се нагласят.
— Така ли?
— Възхитително, сър.
Въздъхнах.
— Има моменти, Джийвс, когато човек се пита: имат ли панталоните изобщо някакво значение?
— Мимолетни настроения, сър.
— Не виждам защо. Щом и ти не можеш да измислиш изход от тази бърканица, значи е настъпил краят на света. Разбира се — продължих аз с малко по-бодър тон, — всъщност още не си имал време сериозно да задълбаеш в проблема. Докато аз съм на вечеря, разгледай го още веднъж от всички възможни ъгли. Може би вдъхновението ще изскочи отнякъде. Това често се случва с вдъхновенията, нали? Проблясват като светкавици.
— Да, сър. Математикът Архимед една сутрин в банята съвсем внезапно открил знаменития си закон.
— Ето, виждаш ли? А едва ли е бил по̀ дявол от теб.
— Доколкото знам, е бил твърде надарен, сър. Всички много скърбели, когато впоследствие бил убит от прост войник.
— Лоша работа. Все пак плътта е тленна.
— Съвсем вярно, сър.
Замислено запалих цигара, временно изхвърлих Архимед от главата си и за пореден път се задълбочих върху отвратителната каша, в която ме запрати възмутителното държание на младата Стифи.
— Знаеш ли, Джийвс, когато човек започне сериозно да се замисля, стига до извода, че начинът, по който представителките на нежния пол не щадят усилия да ме направят на маймуна, е чисто безобразие. Помниш ли госпожица Уикъм и грейката с топлата вода?
— Да, сър.
— А Гладис, която настани приятеля си да лежи в апартамента ми със счупен крак?