Законът на Устър
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Законът на Устър». Краткое содержание книги:
Това е поредната среща на българските читатели с Удхаус и неговите герои след „Стрихнин в супата“, „Замъкът Бландингс“, „Маймунска работа“ и „Неподражаемият Джийвс“.
Ние Устърови сме много съобразителни. Не минаха и пет минути, и аз вече бях наясно какво се опитва да каже. Разгадах целта й и потреперах.
Назоваваше ми Цената на Документа. С други думи, след като бях изнудван от леля си на закуска, преди вечеря отново ставах обект на изнудване от страна на стара приятелка. Прекрасен развой на събитията дори за тревожния следвоенен свят.
— Стифи! — извиках аз.
— Няма смисъл да ме призоваваш. Или кротко и послушно ще изиграеш ролята си, или утре на закуска чичо Уоткин ще получи увлекателно леко четиво. Помисли добре, Бърти.
И двамата с Бартоломю тръгнаха към къщата. Последното, което видях от нея, бе многозначителен поглед, отправен към мен над рамо, който ме прониза като нож.
Облегнах се поразен на стената и останах така не знам колко време. Очевидно беше много, защото крилати нощни твари започнаха да се блъскат в мен, но аз не им обръщах внимание. Излязох от комата едва когато нечий глас внезапно заговори на няколко метра над обронената ми глава.
— Добър вечер, Устър — рече гласът.
Вдигнах взор. Скалоподобната маса, надвесена над мен, беше Родерик Споуд. Допускам, че дори Диктаторите понякога изживяват моменти на дружелюбие, например когато качват крака на масата и се разтоварват в компанията на момчетата, но в случая бе пределно ясно, че ако характерът на Родерик Споуд имаше слънчева страна, в момента не се канеше да ми я разголва.
— Устър, искам да разменим няколко думи.
— Тъй ли?
— Говорих със сър Уоткин Басет и той ми разказа цялата история на сметаниерата.
— Тъй ли?
— И двамата знаем защо си тук.
— Тъй ли?
— Спри с това тъй ли, жалък червей такъв, и ме слушай.
Много от нашите не биха се очаровали от подобен език. Аз също не бях очарован. Но знаете как стават нещата. Има хора, които сте готови да размажете, ако ви нарекат жалък червей такъв, и други, които не сте.
— О, да — продължи той, — съвсем наясно сме защо си тук. Изпратил те е чичо ти да откраднеш сметаниерата. Няма защо да си правиш труда да отричаш. Днес следобед те заварих да я държиш в ръце. А сега научаваме, че и леля ти пристига. Ятото лешояди се събира, ха!
Помълча секунда и повтори:
— Ятото лешояди се събира — сякаш му се стори особено духовита шега.
Аз самият не забелязах подобно нещо.
— Устър, дойдох да ти кажа, че си под наблюдение, под строго наблюдение. И ако те хванат да крадеш сметаниерата, чака те затвор, можеш да разчиташ. Няма защо да се надяваш, че сър Уоткин ще се поколебае, за да избегне скандала. Ще изпълни дълга си на гражданин и мирови съдия.
При тези думи сложи ръка на рамото ми и, честно казано, не помня да съм изпитвал по-неприятно усещане. Освен това, което Джийвс би нарекъл символика на жеста, пръстите му ме стиснаха като конска челюст.
— Чух ли да казваш „тъй ли“? — попита.
— Не — уверих го аз.
— Добре. Сигурно си въобразяваш, че няма да те хванат. Мислиш, че двамата с драгоценната ти леля ще се окажете достатъчно хитри и ще задигнете сметаниерата, без да ви заподозрат. Не се надявай, Устър. Ако въпросната вещ изчезне, колкото хитро ти и съучастницата ти да сте прикрили следите, аз ще знам кой е злодеят и незабавно ще те направя на пихтия. На пихтия — повтори той, като затъркаля думата с език, сякаш бе марково вино. — Схвана ли мисълта ми?
— О, да, напълно.
— Сигурен ли си, че ме разбра?
— О, да, определено.
— Прекрасно.
На терасата се появи смътна фигура и се насочи към нас. Той смени тона и запрелива от неописуемо мазна любезност.
— Каква прекрасна вечер, нали, Устър? Необичайно мека за сезона. Е, повече няма да те задържам. Сигурно ще искаш да се преоблечеш за вечеря. Не се престаравай. Тук не се придържаме към официалностите. Да?
Последната дума беше адресирана към фигурата. Идентифицира я познатата кашлица.
— Бих желал да поговоря с господин Устър, сър. Трябва да му предам съобщение от госпожа Травърс. Госпожа Травърс ви поздравява, сър, и иска да ви информира, че се намира в Синята стая и ще се радва, ако ви е удобно, да я посетите при първа възможност. Желае да обсъди с вас много важен въпрос.
Чух как Споуд изпръхтя в мрака.
— Значи госпожа Травърс е пристигнала?
— Да, сър.
— И желае да обсъди нещо важно с господин Устър?
— Да, сър.