Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
Дариъс скръсти ръце пред гърдите си. Новините бяха много лоши. Дъщерите на глимерата бяха като най-скъпоценни бижута за бащите си… Докато не бъдеха предадени под грижите на друг достоен мъж, който да ги третира по същия начин, тези жени бяха старателно закриляни и пазени от външния свят… Не изчезваха просто така от семейните си домове. Биха могли обаче, да бъдат отвлечени.
Като всяка рядкост, тези жени с изключително знатно потекло имаха висока стойност и както винаги, когато опираше до глимерата, индивидът имаше по-малко значение от семейството. Биха платили откуп не за да спасят живота й, а репутацията на рода й. Наистина не беше нещо нечувано девица да бъде отвлечена и държана за пари, което предизвикваше ужас сред останалите.
Обществото на лесърите не беше единственият източник на зло в този свят. Беше известно, че вампирите също имаха престъпници в обществото си.
Гласът на краля резонира из пещерата, дълбок и настоятелен.
— Като мои лични гардове искам да намерите разрешение на тази ситуация. — Очите му се заковаха в Дариъс. — И има един, когото ще помоля специално да се заеме с поправянето на това зло.
Дариъс се поклони ниско още преди молбата да беше изречена. Както винаги, той беше напълно готов да изпълни всяка поръка от своя крал.
— Благодаря ти, боецо мой. Уменията ти на дипломат ще са от помощ в този опустошен дом, както и познанията ти на етикет. И когато разкриеш кой е злодеят, съм напълно убеден в способностите ти да се погрижиш нещата да намерят… нужния завършек. Възползвай се от услугите на стоящите рамо до рамо с теб и най-важното, намери я. Никой баща не бива да понася тази ужасяваща празнота.
Дариъс не можеше да не се съгласи.
Задачата беше възложена мъдро от мъдър крал. Дариъс имаше умения на дипломат, това беше вярно. Но се чувстваше особено отдаден на жените, след като беше изгубил майка си. Не че другите братя не биха се впуснали с подобна целеустременост, с изключение може би на Харм, който имаше много мъгляви представи за стойността на жените. Но Дариъс беше онзи, който би приел тази отговорност най-присърце и Рот беше преценил отлично това. Със сигурност щеше да има нужда от помощ и той се озърна, за да реши кого да избере, като местеше поглед по мрачните, но вече отлично познати му лица. Спря да се оглежда, когато забеляза сред тях едно, което не му беше известно. От другата страна на олтара до брат Харм стоеше негова по-тънка версия. Момчето беше тъмнокосо, със сини очи също като баща си и определено имаше потенциал да развие широки рамене и масивен гръден кош, каквито имаше и Харм. Но приликата свършваше дотук. Харм се беше облегнал арогантно на стената на пещерата, което не беше изненадващо. Предпочиташе битките пред разговорите и отделяше на последните твърде малко време и внимание. Момчето, от своя страна, изглеждаше запленено до крайност, а интелигентните му очи се бяха заковали в краля.
Ръцете му бяха зад гърба. Въпреки че стоеше привидно спокоен, той не спираше да кърши ръце далече от погледа на останалите, като го издаваше движението на раменете му.
Дариъс можеше да разбере как се чувства момчето. След тази среща всички щяха да излязат на бойното поле и синът на Харм за първи път щеше да бъде подложен на изпитание срещу врага.
А не беше въоръжен както трябва.
Току-що излязъл от лагера, оръжията му не бяха по-добри от онези, които Дариъс беше притежавал… Непотребните боклуци на Блъдлетър. Което беше тъжно. Дариъс не беше имал баща, който да се погрижи за него, но Харм бе длъжен да го направи за сина си, като му осигури добре балансиран и добре изработен кинжал, не по-лош от неговия собствен.
Кралят вдигна ръка и погледна към тавана.
— Нека Скрайб Върджин закриля събралите се тук с цялата си милост и да благослови войниците, готови да излязат на бойното поле.
Братята нададоха бойни викове и Дариъс се присъедини с пълно гърло. Ревът им изпълни пещерата, като ехтеше и рикошираше в стените. Докато оглушителният звук се усилваше все повече и повече, кралят протегна ръка. От сенките зад трона се появи дете на около седем години, но изражението на лицето му беше много по-зряло. Рот, син на Рот, беше също както и другото момче копие на своя баща, но сходството между двойките спираше до тук. Бъдещият крал беше свят не само за родителите си, но и за расата.