Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
Бяха последвани от Блей, който с изключение на Ви беше единственият пушач в къщата и така Джон разбра, че е той.
Беше придружен от Куин. Нямаше как иначе. В противен случай Блей не би запалил извън собствената си стая.
Още изживяваше случилото се с рецепционистката в ателието за татуировки и кой би могъл да го вини?
Навън настъпи тишина. И после се чу звукът от последния чифт ботуши. Тор се беше отправил към леглото си.
Беше ясно кой е по-скоро заради тишината, отколкото заради звуците, които издаваше. Стъпките му бяха забавени и относително леки като за брат. Тор се трудеше да вкара тялото си отново във форма, но още не беше допуснат до бойното поле, което беше разумно. Трябваше да наддаде поне още двайсет килограма, преди да се озове лице в лице с врага.
Нямаше кой друг да минава по коридора. Ласитър, известен още като златната сянка на Тор, не спеше, така че ангелът обикновено оставаше в билярдната зала и гледаше интелектуални предавания по телевизията. Разни, свързани с тестове за бащинство, или пък маратон на „Отчаяни съпруги“.
Тишина… тишина… тишина…
Когато звукът от ударите на собственото му сърце започна да го вбесява, Джон изруга и се протегна, за да светне лампата. Облегна се назад на възглавниците и отпусна тежко ръце. Не споделяше страстта на Ласитър към телевизията, но всичко беше по-добро от тишината. Заопипва сред празните бутилки и откри дистанционното управление. Натисна бутона и последва пауза, като че проклетото нещо беше забравило за какво служи, но после екранът проблесна.
Линда Хамилтън тичаше по някакъв коридор, а тялото й излъчваше мощ. В далечния край се отвориха вратите на асансьор… Вътре бяха тъмнокосо хлапе и Арнолд Шварценегер.
Джон отново натисна бутона и образът изчезна.
За последен път беше гледал този филм заедно с Тор… По времето, когато братът го беше спасил от жалкото му съществуване, за да му покаже кой е в действителност… По времето, когато шевовете, поддържащи живота и на двамата цял, се бяха разпаднали.
В сиропиталището, в човешкия свят, на Джон му беше повече от ясно, че е различен… И тогава братът му беше дал отговор защо е така. Проблясването на кучешките му зъби беше обяснило всичко. Естествено беше преживял доста тревоги, съпътстващи осъзнаването, че не е онзи, за когото се бе смятал.
Но Тор беше стоял плътно до него, беше гледал спокойно телевизия, макар според плана с дежурствата да беше негов ред да се бие и въпреки факта, че имаше бременна шелан. Най-милото нещо, което някой беше правил за него.
Джон се върна към действителността и хвърли на нощната масичка дистанционното, което отскочи и събори една бутилка. От нея се изляха няколко останали последни капки уиски и той се протегна и взе една тениска, за да ги попие. Което, като се имаше предвид бъркотията в стаята му, беше толкова безсмислено, колкото да си прокараш „Биг Мак“ и пържени картофи с диетична кола. Но както и да е.
Обърса старателно плота на масичката, като вдигаше бутилките една по една, а после отвори малкото чекмедже, за да хвърли поглед на…
Като метна тениската си на пода, бръкна вътре и извади древната книга в кожена подвързия. Дневникът беше негово притежание от около шест месеца, но не го беше прочел.
Това беше единственото, което имаше от баща си.
Тъй като нямаше с какво друго да се занимава, нито къде да отиде, той отвори предната корица. Страниците бяха пергаментови и миришеха на старо, но текстът, изписан с мастило, беше напълно четлив.
Джон се замисли за бележките, които беше писал на Трез и Ай Ем в ресторанта и се зачуди дали почеркът му е сходен с този на баща му. Тъй като записките в дневника бяха на Древния език, нямаше как да разбере.
Фокусира зрението си и започна да изучава как са изписани буквите, как отделните извивки, оставени от мастилото върху хартията, оформяха символите. Забеляза, че нямаше грешки, нито зачертавания и макар листовете да не бяха разграфени, редовете бяха равни и спретнати. Представи си как Дариъс се е трудил върху страниците на светлината на свещта и е потапял перото си…
Джон усети странни тръпки да преминават по тялото му, както когато се чудиш дали не се разболяваш… Но замайването премина, а в съзнанието му изникна образ.
Огромна каменна къща, не много различна от тази, в която живееха в момента. Стая, обзаведена с красиви вещи. Набързо нахвърляни записки в дневника, преди началото на голям бал.
Светлината, хвърляна от свещите, е мека и приятна.