Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
— Добър ден, господине. — И говореше с акцент. Не съвсем британски, нито френски, но със сигурност европейски. — С какво мога да ви бъда полезен?
— Грег Уин. — Протегна ръка. — Звънях ви няколко пъти. Не съм сигурен дали сте получили съобщенията ми. — Ръкостискането на иконома беше кратко.
— Да, така е.
Грег зачака мъжът да продължи. Когато не последва нищо, той прочисти гърло.
— Ами… Надявах се да ни позволите да извършим малко проучване в прекрасната ви къща и градина. Легендата за Елиаху Ратбун е доста впечатляваща. Искам да кажа… Отзивите на гостите ви са невероятни. Екипът ми и аз…
— Позволете да ви прекъсна. Няма да допуснем никакво филмиране и звукозаписи на наша територия…
— Готови сме да платим.
— … за нищо на света. — Икономът се усмихна твърдо. — Сигурен съм, ще разберете, че държим на уединението си.
— Честно казано, не ви разбирам. Какво ще навреди, ако ни позволите да се поогледаме? — Гласът на Грег стана по-тих и той се наведе напред. — Освен ако, разбира се… вие самият не оставяте тези стъпки посред нощ. Или може би карате свещта в спалнята на горния етаж да се движи във въздуха с корда. — Изражението на иконома не се промени, той продължи да излъчва високомерие.
— Мисля, че се канехте да си тръгвате.
Това не беше коментар. Нито предположение. Нито въпрос. Но Грег се беше справял и с по-костеливи орехи от някакъв си фръцльо в пингвински костюм.
— Сигурно имате много посетители заради тези истории за духове. — Грег още повече снижи глас. — Телевизионната ни публика е огромна. Ако мислите, че сега имате много гости, помислете какво ще стане с бизнеса ви, след като станете национално известни. И дори тази история да е нагласена от вас, ние пак ще работим във ваша полза, вместо във вреда. Ако разбирате какво имам предвид.
Икономът отстъпи назад и понечи да затвори вратата.
— Приятен ден, господине…
Грег блокира вратата с тялото си. Дори да не се вълнуваше толкова много от случая, не обичаше да му бъде отказвано. И както винаги фактът, че го бяха отрязали, изостри повече от всичко интереса му.
— Бихме искали да отседнем за тази нощ. Правим проучвания във връзка с Гражданската война в района и ни е нужно място за спане.
— Боя се, че нямаме свободни стаи.
В този миг, като че пратена от Бог, на главното стълбище се появи двойка с куфарите си. Грег се усмихна, докато ги наблюдаваше над рамото на иконома.
— Вече май не е така препълнено както преди малко. — Решавайки да приложи друга тактика, той лепна на лицето си изражение, казващо „Няма да създавам проблеми“. — „Не“ означава „не“, разбирам. Няма да правим никакви записи, били те аудио или видео. Кълна се в живота на баба си. — Вдигна ръка и произнесе силно. — Здравейте, насладихте ли се на престоя си?
— Беше невероятно! — отговори приятелката, съпругата, любовницата или каквато там беше. — Елиаху съществува.
Приятелят или съпругът кимна в желанието си да отбележи точки.
— Не й вярвах. Искам да кажа, духове… хайде стига. Но наистина… и аз го чух.
— Видяхме и светлината. Чувани ли сте за светлината?
Грег притисна шокирано длан към гърдите си.
— Не, каква светлина? Разкажете ми всичко…
Те започнаха подробно да описват „невероятните и чудни събития“, на които било така „невероятно и чудно“ да станат свидетели през „невероятната си…“.
Очите на иконома се присвиха до цепки. Очевидно маниерите му надделяха над желанието да убива и той отстъпи встрани, за да остави Грег да разговаря с напускащата двойка, но температурата във фоайето беше паднала до точката на замръзване.
— Я почакай, това не е ли… — Мъжът се намръщи и наклони глава. — Мили боже, вие не сте ли от предаването…
— „Изследователи на паранормалното“ — допълни Грег. — Аз съм продуцентът.
— Водещата… — Мъжът хвърли поглед към придружителката си. — И водещата ли е тук?
— Разбира се. Искате ли да се запознаете с Холи?
Мъжът остави куфара, който носеше и натика тениската си в панталоните, така че да бъде по-прилепнала към тялото му.
— Да, може ли?
— Тъкмо си тръгвахме — прекъсна го половинката му. — Нали така, Дан?
— Но ако аз… ние… имаме възможност да…