Ритматистът

Вместо това той рисуваше, обясняваше, напътстваше. Говореха кои защити са най-добри срещу многоброен противник. Обсъждаха защо е важно да се замисляш за възможността да те обкръжат, понеже в Небраск ритматистът можеше да се принуди да се сражава в няколко направления едновременно. Освен това обсъждаха как да разпределят времето си, как да печелят най-много от силните си страни, а и малко обща теория. И през цялото време рисуваха.

Джоел се хвърли в работата с ентусиазъм. Макар това да не беше задълбочената лекция по ритматика, на която се беше надявал, беше истинско рисуване с истински ритматисти. Чудесно беше.

И беше много по-добре от четенето на регистрите.

Най-сетне Фич хвърли поглед на часовника.

— Добре. Можем да приключваме за днес.

— Моля? — попита Мелъди и вдигна поглед от последния им комплект рисунки. — Не можете! Той печели!

Джоел се подсмихна самодоволно. По негови сметки — а той подозираше, че и Мелъди също е правила сметки в главата си — Фич беше одобрил неговите контри в седем от случаите, докато Мелъди имаше правилните защити само три пъти.

— Печели ли? — възкликна Фич. — Че това не е състезание.

— Да, Мелъди — рече Джоел. — Това не е състезание. Поне не е състезание, когато ти участваш. Съвсем не е.

Тя се сепна, като че я беше зашлевил. Джоел се засрами, осъзнавайки колко остри са думите му.

Вместо да отвърне веднага, Мелъди грабна скицника си.

— Аз просто… ще продължа да се упражнявам да скицирам, господин професор.

— Да, миличка — отговори Фич и изгледа строго Джоел. — Добра идея. Джоел, трябва да върна някои от тези книги в библиотеката. Ще ми помогнеш ли да ги отнеса?

Джоел сви рамене, вдигна посочената купчина книги и последва професора по стълбите. Мелъди остана да подсмърча в кабинета.

Излязоха от стълбището на моравата и Джоел примигна на слънчевата светлина — в кабинета на Фич беше лесно да загубиш представа за времето.

— Ритматическите ти чертежи са напълно завършени, Джоел — рече Фич. — Наистина не зная дали съм виждал толкова умел ученик. Чертаеш като човек с тридесетгодишна практика.

— Обикновено бъркам с деветте точки.

— Малцина ритматисти успяват да се справят с такива чертежи. Твоята способност, особено за неритматист, е направо смайваща. Ти обаче си и безчувствен грубиян.

— Аз — грубиян? — възкликна Джоел.

Фич вдигна показалец.

— Най-опасният тип човек не е онзи, който е прекарал младините си в това да разблъсква хората. Такъв човек става ленив и често е твърде доволен от живота, та да е истински опасен. Онзи, който в младостта си е бил блъскан, обаче… Когато се сдобие с малко сила и власт, често ги ползва, за да стане тиранин като най-лошите в историята. Тревожа се, че това може да излезе от теб.

Джоел сведе поглед.

— Не се опитвах да я накарам да изглежда некадърна, господин професоре. Просто се стараех да покажа най-доброто от себе си!