Ритматистът

— Втръсна ми — отговори Мелъди и скръсти ръце. — Не мисля, че мога да прекопирам друга линия. Пръстите ми няма да го направят. По-скоро ще се откъснат от ръцете ми!

Джоел стана и се протегна.

— Просто не ме бива в това — продължи Мелъди. — Колко зле трябва да е едно момиче по ритматика, та най-сетне всички просто да се предадат и да я оставят да се занимава с нещо друго?

— Много по-зле от теб, миличка — отговори Фич и остави книгата си настрани. — През всичките си години тук съм виждал това да става само два пъти, и то само защото се прецени, че учениците са опасни.

— Аз съм опасна — рече Мелъди. — Чухте какво каза професор Нализар за мен.

— Професор Нализар не е специалист по всичко, както твърди. Може би знае как да се дуелира, обаче не разбира учениците. Ти, мила моя, далеч не си безнадеждна. Ето, гледай колко се е подобрило копирането ти само за една седмица!

— Да, следващия път, когато искате да впечатлите група от четиригодишни деца, можете да пратите да ме повикат.

— Ти наистина ставаш по-добра — каза Джоел. Не беше отлична, но се подобряваше. Явно професор Фич действително знаеше какво прави.

— Видя ли, миличка? — каза Фич и отново си взе книгата. — Трябва отново да се хванеш на работа.

— Смятах, че от Вас се очаква да ме учите. А само седите и си четете. Мисля, че опитвате да се измъкнете от задълженията си.

Фич примигна.

— Прекопирането на ритматически защити е изпитан с времето, проверен и традиционен метод, който кара ученика да се съсредоточи върху основните техники.

— Добре. Уморена съм от него. Няма ли нещо друго, което бих могла да правя?

— Да, добре, предполагам, че седем дни, прекарани само в прекопиране, може да са малко дразнещи. Сигурно всички можем да си починем. Джоел, би ли ми помогнал да преместя тези книги?

Джоел отиде при него и му помогна да преместят няколко камари книги и да отворят на земята място с дължина шест стъпки.

— И така — каза Фич и се настани на пода, — в това да си добър ритматист има много повече от линии. Способността да се чертае е много важна — наистина, съвсем основополагаща. А още по-важна е способността да се мисли. Ритматистите, които са способни да мислят по-бързо от опонентите си, могат да са също толкова успешни, колкото онези, които чертаят бързо. Все пак, нямаш полза да рисуваш бързо, ако рисуваш грешните линии.

Мелъди сви рамене.

— Май има смисъл.

— Отлично — каза Фич и извади от джоба си парче тебешир. — Така, помниш ли петте защити, върху които те накарах да работиш тази седмица?

— Как мога да ги забравя? На Матсън, Озбърн, Балинтейн, Сумсион и Ескридж.

— Всички те са основни форми, със своите силни и слаби страни. С тях можем да обсъдим онова, което в ритматиката често се нарича „предусещане“.

— Предусещане ли? — обади се Джоел. После сам се наруга. Ами ако Фич забележи, че той ги слуша, и го прати обратно при регистрите?

Фич даже не вдигна поглед.

— Точно така. Някои по-млади ритматисти обичат да го наричат „очакване“, но на мен това винаги ми се е струвало твърде делнично. Нека си представим дуел между двама ритматисти.