Ритматистът

— Добре — рече Фич и се изправи. — Да видим тук. Хмм…

Джоел погледна настрани. Мелъди беше начертала защитата на Балинтейн, при това се беше справила доста добре — като за нейните възможности. Линиите бяха лъкатушни и кръгът беше кривичък, обаче всички части си бяха на мястото.

— Да, наистина — рече Фич. — Всъщност това е доста добро, мила моя. Може и да нямаш око за кръговете, обаче мислиш като ритматист. — Фич замълча и се приведе да разгледа работата ѝ по-отблизо. — Божке! Би ли погледнал това тебеширче? Наистина!

Джоел се наведе. Повечето ритматисти ползваха опростени тебеширчета. Змии, паяци, от време на време дракони. Самият Фич предпочиташе по-сложните рисунки — явно те бяха по-силни от онези с по-малко линии. Джоел нямаше възможност да изучи добре теорията за тебеширчетата.

Едничкото тебеширче на Мелъди — при защитата на Балинтейн имаше място само за едно — беше невероятно подробно и сложно, въпреки размера. Мъничката мечка беше с щриховани сенки, имаше къси чертички за козина и пропорциите ѝ бяха съвършени.

Крачеше напред-назад из гората пред нейния кръг, вързана за свързващата точка с малка тебеширена верига. Всяка брънка на веригата беше нарисувана отделно.

— Охоо — продума Джоел, без да иска.

— Да — продължи Фич. — И в случая според мен Балинтейн е правилният избор. Макар че и нещо с много силна защита против тебеширчета също би свършило работа.

Фич хвърли поглед на кръга на Джоел.

— А, с девет точки? Малко се перчим, нали така?

Джоел сви рамене.

— Хмм. Не е зле, Джоел, трябва да отбележа. Третата точка е отместена с няколко градуса, но останалите са в разумни граници. Това защитата на Хил ли е?

— Модифицирана.

— Без Забранителни линии?

— Вие начертахте Сумсион. Значи е възможно да не ползвате много Мощни линии, не и ако не сте специалист по отблъскването им. Вие обаче не се подготвихте за такова действие. Следователно не бихте могли да ме отблъснете. Това означава, че не ми е нужна стабилизация.

— Отлична аргументация — отговори Фич. — Освен ако не забележа какво си направил, естествено. Помни, винаги бих могъл да премахна Забранителната линия и изненадващо да те нападна отпред!

— Това би Ви отнело няколко секунди — прецени Джоел. — Щях да забележа и да стабилизирам защитата си.

— При положение, че наблюдаваш внимателно.

— Ще наблюдавам. Вярвайте ми.

— Да… Вярвам, че ще наблюдаваш. Е, това със сигурност е впечатляващо. Смятам, че е много вероятно и двамата да ме победите!

Съмнително е, рече си Джоел. Беше виждал как рисува Фич — наистина беше добър. Наистина, неуверен по време на дуел, но много добър. Все пак, Джоел подозираше, че професорът не се държи покровителствено, а само ги насърчава.

Доколкото можеше да се прецени от реакцията на Мелъди, това вършеше работа. Всъщност тя се вълнуваше от рисуването.