Най-добрата жена от космическите сили
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Най-добрата жена от космическите сили». Краткое содержание книги:
— Та кой ли би могъл да бъде, в ситуация като тази? — отвърна Хардуел. — Колко?
Черити се поколеба.
— Седемдесет минути — каза тя накрая. По дяволите, защо не? И без това го знаеше. Всеки тук го знаеше. — Най-малко.
— Седемдесет минути — повтори Хардуел. Опита се да се усмихне, но не му се удаде. Накрая посочи с ръка надолу, към площадката. — Има достатъчно време. Ако… ако искате, ще разреша да отлетите, капитане — каза той със запъване.
Черити замълча. Реакцията на Хардуел я смути. Беше й много мъчно за него.
— И без това ще трябва, генерале — произнесе тя най-сетне. — Заповедта е да изчезнем оттук, щом се събере екипажът ни. Но аз не зная дали ще има все още някъде място, където да си струва да отлетим. — Няколко бледи лица се обърнаха към нея и тя осъзна внезапно, че беше говорила достатъчно високо, за да могат да я разберат. Но реакцията, която очакваше, не се появи. Мъжете само я гледаха втренчено.
Изведнъж я осени едно направо лудо хрумване.
— Имаме още място, генерале. Един пасажер повече или по-малко, това няма никакво значение.
Майк трепна, явно стреснат, Найлс също я изгледа, като че ли се съмняваше в разума й. Хардуел само се усмихна.
Той поклати отрицателно глава.
— Не. Ще остана тук. Права сте, капитане. Ако то… наистина се случи, няма да има място, където да си струва да избяга човек. Освен това не вярвам…
Черити никога не узна в какво точно не вярваше генерал Хардуел. Също както никой никога не разбра защо компютрите на Бекър бяха сгрешили така драстично в изчисленията си.
Но те бяха сгрешили. Седемдесетте минути, които уж имаха още, внезапно се превърнаха в половин секунда, времето, през което петстотин и единадесетте галактически бомби застинаха неподвижно на седемдесет и пет мили над земната повърхност, след като бяха заели своите позиции. Образуваха правилни форми, разпределени с математическа точност, с едно-единствено изключение, над целия земен глобус.
Но тази геометрична мрежа от петстотин и единадесет летящи бомби с диаметър три метра просъществува в тази си форма само половин секунда.
След което последва експлозията.
Глава 7
Настоящето
12 декември 1998 година
За втори път, за съвсем кратко време, имаше чувството, че прави крачка в един съвсем друг свят, когато вратите на асансьора се отвориха пред нея и Стоун. Само че този път това беше свят, който не й харесваше и никога не й беше харесвал: бръмчащият, пълен със скрито напрежение, свят на военен щаб, който се намираше в състояние на пълна бойна готовност. Всъщност това беше нейният собствен свят. Но имаше някаква разлика — тя никога не беше се числила към операторите и компютърните стратези и никога не беше скривала факта, че ги презира, макар, естествено, да знаеше, че са необходими.
Черити беше постъпила в Космическата служба по време, когато вероятността за война отдавна беше преминала в сферата на хипотезите, със степен на допустимост доста вдясно от десетичния знак. И не го беше направила, защото й харесва да си играе на война, а защото военната кариера й беше обещавала полъха на приключенията, макар че това приключение се състоеше деветдесет и девет процента от тренировки и дисциплина, и не на последно място от скука. Въпреки това малкото останало я обезщетяваше за много други неща. Черити се беше родила, по нейно собствено мнение, с няколко века закъснение. Не понасяше да живее в свят, в който най-вълнуващото преживяване беше карането на кола с осемдесет мили в час по магистралата, и никога не се беше въодушевявала от електронните игри или от другите електронни заместители на чувства. Затова от единадесет години носеше черно-зелената униформа на Космическата служба и може би точно затова продължаваше да живее. Без специалната си подготовка, никога не би успяла да стигне дотук. И може би изобщо не би успяла да излезе от Ню Йорк.
Черити изчака Стоун да влезе обратно в асансьора и вратите да се затворят след него, после прекрачи първата от двете огненочервени линии, които образуваха широк двоен полукръг пред асансьора, затвори очи за миг и се помоли радиомаркировката й „Клас А“ да е издържала пътя от Ню Йорк дотук също така добре, както и тя. Но дори самият факт, че можа да си помисли нещо такова, доказваше, че това е така. Ако беше прекрачила първата от тези две безобидни линии с повредена или грешно класифицирана шифрова маркировка, щеше още на момента да разбере как се чувства пилешкото в микровълновата печка.