Най-добрата жена от космическите сили
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Най-добрата жена от космическите сили». Краткое содержание книги:
— Командире?
— Капитан Леърд, слава богу, че сте вече тук. Този идиот, с когото разговаря току-що, не можа да ми каже дори дали… — Той рязко прекъсна думите си, направи ядосано движение с ръка и пое дълбоко дъх. — Къде са останалите?
— Майк… Лейтенант Уолторп — коригира се тя бързо, — е с мен. Лейтенант Найлс ще пристигне след малко. Останалите… Хардуел казва, че може да трае час.
— По дяволите! — Бекър направи гримаса. — Ще може ли тримата да вдигнете машината?
— „ЕНТЪРПРАЙЗ“? — Черити отрече с решително кимване на глава. — Изключено — заяви тя с тон, за който се надяваше, че Бекър ще разбере, че е окончателен. — Може би ще можем да стартираме тримата, но съвсем определено няма да може да кацнем. Не и във вашата миша дупка.
— Цял час. — Бекър не обърна внимание на думата, с която Черити беше назовала бункерното съоръжение. — И поне още два, докато дойдете в „Джефърсън Еър“. По дяволите, нямаме вече толкова време!
— На нас обаче то ни е нужно — отговори спокойно Черити. — „ЕНТЪРПРАЙЗ“ е космическа совалка, командире, а не обикновен самолет. Беше достатъчно рисковано да закараме при вас останалите два кораба. Ако се опитам с половин екипаж да вкарам кораба във вашия хангар, може да пробия хубавичка дупка при вас. Искате ли такова нещо?
Бекър я погледна мрачно и премълча.
— Какво е станало? — попита Майк, който любопитно се беше привел над рамото й. — Тези летателни тела…
— Бомби — довърши Бекер. — Проклети водородни бомби, лейтенанте?
Сърцето на Черити замря за миг.
— Как… во… казахте? — заекна тя.
Бекър се беше втренчил в някаква точка до камерата. Лицето му беше като от камък, но в очите му имаше нещо трескаво, което още повече засили уплахата на Черити.
— Два от нашите изтребители се опитаха да свалят едно от тия неща — каза той. — И успяха, капитане. Резултатът беше ядрена експлозия. Слава богу, доста навътре в океана. Не знаем все още нищо определено, но момчетата тук я оценяват най-малко на петдесет мегатона. — Погледна отново към камерата. Пламъчетата в очите му още не бяха изчезнали. — Разбирате ли сега защо нямаме повече никакво време?
— Бомби? — прошепна Черити. — Но… те са над петстотин!
— Петстотин и дванадесет — каза Бекър. — Или петстотин и единадесет, ако трябва да сме съвсем точни.
— Но това е безсмислено! — произнесе тихо Майк. Лицето му беше посивяло. Гласът му беше неуверен и звучеше като глас на стар, прастар човек. — А защо ще…
— Не знам — прекъсна го Бекър. — По дяволите, никой не знае защо те правят каквото и да било. Факт е, че в момента тези неща се разпростират над цялата земя, и то на такава височина, на която нашите самолети не могат да ги достигнат.
— А отбранителните ракети? — Майк наистина беше прегракнал. — Сателитите и лазерните ка…
— Какво предлагате, лейтенанте? — прекъсна го Бекър. — Да ги обстрелваме и сваляме поединично?
Майк не каза нищо повече. Черити също замълча. Безкрайни, дълги секунди, през които само гледаше видео образа на Бекър, без всъщност да го вижда. Обзе я чувство на ужасяваща безпомощност. Внезапно разбра, че бяха безсилни, че целият им невероятен военен апарат не можеше нищо да направи, не и срещу тази заплаха. Дори да успееха, дори Бекър и хората му да извършеха чудеса и по някакъв начин съумееха да елиминират тези космически тела, преди да са изсипали зловещия си товар върху петстотинте най-големи градове на земята, Черити все пак не можеше да си представи какво би се случило, ако петстотин водородни бомби експлодират едновременно в атмосферата на тази планета.
— Какво… правят в момента? — попита тя. Беше направо изненадана, че чува собствения си глас. Бекър погледна към нещо извън обсега на камерата, преди да даде отговор.
— Издигат се — каза той. — Очевидно образуват нещо като чадър над цялата Земя, както изглежда, на петдесет до седемдесет мили височина. Ако запазят скоростта си, разполагаме с още час и половина, а след това вероятно ще ни представят сметката…
Беше невероятно, но за миг Черити си пожела Бекър да е прав — след час и половина по световните телевизионни екрани да се появи някаква отвратителна физиономия на насекомо, да обяви Земята за окупирана и да постави някакви искания, все едно колко абсурдни щяха да бъдат те, защото алтернативата беше просто прекалено ужасна, за да може дори само да се мисли за това.