Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
ХЕРЦОГЪТ
Но предан е, кралю, наистина към вас,
към волята ви…
КРАЛЯТ
Да, но как го мразя аз!
Той ме души до смърт… Съвсем не съм свободен,
а мисля, че не съм ни глупав, ни негоден,
със стъпка тежка днес ме тъпче той без жал,
но не рискува ли да сепне своя крал?
Макар че аз съм слаб, макар че той сияе,
от кралския ми дъх се плаши и терзае,
той скъпо ще плати в мига, когато аз
престана да мълча и чуят моя глас.
Мълчание.
Твори той всяко зло, а злото по-зло става —
и аз се чувствам зле, и цялата държава!
Той е навред, а аз — в самите му нозе:
дори и Австрия със зъби той гризе.
Не защитава днес и малката ми флота,
пред Густав-Адолф50 уж ми бранел бил живота.
Той е навсякъде като духа на крал!
Във Франция и в мен, в дома ми се е сврял.
Ах, колко жалък съм!
(Приближава се до прозореца.)
И дъжд вали безкрайно.
ХЕРЦОГЪТ
Кралю, тежи ли ви?
КРАЛЯТ
Херцог, скучая тайно!
Мълчание.
Уж пръв във Франция, последен съм у нас.
Дори бракониер с възторг бих станал аз.
По цели дни на лов! И да не ме смущава
брътвежа тук, да спя сред някоя дъбрава,
презрял придворните, сред бурите запял
и като птица в лес щастливо бих живял.
Селякът в своя дом живее пълноценно,
а в Лувър господар е тоя мъж в червено,
и строг, и важен все шепти пред моя трон:
„Съгласен ли, кралю, сте с новия закон?“
Аз — тук, народът — там, не сме единни ние:
от него в своя плащ като дете ме крие…
Ако запитате: „Светият кардинал
под плаща си кого е скрил?“ — „Самия крал!“
И вечно списъци за врели-некипели —
ту срещу ереси, ту заради дуели!
Все наказания… Дуели! Що за грях?
Той иска трупове… Какво ще прави с тях?
Беагард тропва с крак.
Влизат маркиз Дьо Нанжи и Марион.
Сцена седма
Същите, Марион, маркиз Дьо Нанжи.
Маркиз Дьо Нанжи се приближава със своята свита на няколко стъпки от краля и коленичи на единия си крак Марион пада на колене до вратата.
МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ
Съд моля…
КРАЛЯТ
За кого?
МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ
За тази побесняла,
зловеща фурия — министър-кардинала!
МАРИОН
И милост!
КРАЛЯТ
За кого?
МАРИОН
Дидие!
МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ
И Саверни!
КРАЛЯТ
Чух нещо май за тях през тия два-три дни.
МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ
Кралю, спасете ги!
КРАЛЯТ
Какви ви са?
МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ
Гаспар е
мой племенник.
МАРИОН
Дидие е брат ми, господарю!
КРАЛЯТ
И тъй, защо сте тук?
МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ (посочва поред двете ръце на Краля)
Аз моля този път
със тази — доброта, а с тази — честен съд!!!
Аз, Дьо Нанжи, маркиз, сто копия владея,
и в замъка си с тях далеч оттук живея,
тук срещу Ришельо, тиранина жесток,
ведно със своя крал аз моля господ-бог!
Домогвам се сега до кралската ви воля!
Гаспар дьо Саверни — за него днес ви моля,
за моя племенник…
МАРИОН (тихо, към маркиза)
А брат ми, монсеньор?
МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ (продължава)
За мъжката си чест наскоро влязъл в спор
и предприел дуел с един млад благородник,
наричат го Дидие — Дидие не бил негодник,
50
Густав II Адолф — крал на Швеция (1611–1632).