Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
какво да прави, как се защитава чест?
Едно намигане, един по-рязък жест —
за нищо никакво се спречкват слепешката…
Туй става всеки ден, така стоят нещата.
Известно е това на тия господа.
Попитайте ги! Ох, нали? Каква беда!
Бихте могли, кралю, да ги спасите лесно.
Ако го сторите, ще ви обичам честно!
Ох, милост! Боже мой, да молех по-добре,
бих чула може би: „Не, няма да умре
любимият ви мъж, повярвайте ми, няма!“
Ох, задушавам се…
КРАЛЯТ
Коя е тази дама?
МАРИОН
Една сестра, кралю, трепереща пред вас!
Скъп на народа сте…
КРАЛЯТ
Да, негов съм и аз!
Но чрез дуелите страната ни отслабва.
МАРИОН
Пощада трябва!
КРАЛЯТ
Да, но пример също трябва!
МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ
Двайсетгодишни са — четирма като тях
биха ме стигнали… Кралю, това е грях!
МАРИОН
Но имате жена и син, и майка вие —
във вашето сърце любов към тях се крие.
И брат! Бъдете мил към клетата сестра!
КРАЛЯТ
Не, нямам брат…
(Замисля се за миг.)
Е, да! Но той не ме разбра.
(Забелязва свитата на маркиза.)
Маркизе Дьо Нанжи, що за войска сте взели?
Нима към Божи гроб на поход сте поели?
Дошли сте с гвардия, но имате ли сан?
Херцог ли, пер ли сте?
МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ
Барон съм на Бретан,
кралю, и четири владения владея —
не ги дължа на вас, с което се гордея!
ХЕРЦОГ ДЬО БЕЛГАРД (настрана)
Премного гордо днес надигате глава!
КРАЛЯТ
Барон сте си у вас, тук нямате права.
Тук ние властваме, тук наши са земите,
аз съдя тук…
МАРКИЗ ДЬО НАНЖИ (потръпва)
Кралю, защо не им простите
(пада на колене)
заради младостта?… Готов съм ей сега
да падна, стар не стар, във вашите крака.
Кралят прави рязък жест, изразяваш гняв и отказ. Маркизът се изправя бавно.
Аз ваша милост, бях съратник на баща ви.
Когато извергът внезапно се изправи
и го уби52, бях там… Аз цяла нощ не спах
и над покойника, докато съмне, бдях.
Успях за кралството до гроба да изпратя
след своя горд баща шестимата си братя.
Изгубих след това любимата жена!
И ето ме пред вас с превити рамена!
Като играчка с мен палачът си играе,
на колелото му смъртта над мен витае…
Тъй костите ми бог, немилостив към мен,
пречупени с лостове… Залезе моят ден!
(Слага ръка върху гърдите си.)
Последни удари… И бог да ви помага!
Прави дълбок поклон и излиза. Марион с мъка се надига и веднага пада в несвяст в нишата на позлатената врата към кабинета на Краля.
КРАЛЯТ (изтрива една сълза, следейки с поглед отдалечаващия се маркиз; към Дьо Белгард)
За да не бъде слаб, на краля се налага
да бъде твърд докрай… Но аз се натъжих!
(Той се замисля за миг и след това рязко нарушава мълчанието.)
Днес няма милост, не, аз вече съгреших!
(Приближава се до Белгард.)
Херцог, преди това чух нещо да твърдите,
с което би могло и да си навредите,
защото за това тъй лесно би могло
да чуе кардинал-херцог Дьо Ришельо.
Затуй във бъдеще по-предпазлив бъдете!
(Прозява се.)
Ужасно спах, Белгард!
(Отпраща с жест стражи и придворни.)
Приятели, простете,
но искам да съм сам!
(Към Ланжели.)
Те да вървят, не ти!
Всички излизат освен Марион, която Краля не забелязва Херцог Дьо Белгард я съглежда седнала до прага на вратата и отива към нея.
52
Когато извергът… — Бащата на Луи XIII, Анри IV, бил убит през 1610 г. от фанатика йезуит Равайак.