Записки на стария мръсник

В чакалнята на доктора всички четяха "Лайф", "Лук", "Нюзуик" и прочие, столовете и канапетата не стигаха и беше задушно. Прелистваха се страници, той се втренчи в своето списание, опитвайки се да остане незабелязан, всичко беше наред в продължение на петнайсет или двайсет минути и тогава едно малко момиче, което търчеше наоколо и тупкаше балонче, го тупна край него, то се удари в обувката му и когато отскочи, тя го хвана и погледна към Хенри, след което отиде при една много грозна жена с уши като малки палачинки и очи като вътрешности на паякови души и попита:

– Мамче, на онзи мъж там какво му е на ЛИЦЕТО?

А мамчето изсъска:

– Шшшшт!

– НО ТО ЦЯЛОТО Е ЖЪЛТО НА ОГРОМНИ МОРАВИ ПЕТНА!

– Мери Ан, казах ти да мълчиш! Просто седни веднага тук до мен и престани да търчиш наоколо! ВЕДНАГА, казах, СЕДНИ ТУК!

– О, мамче!

Момиченцето седна, подсмъркна, погледна лицето му, подсмъркна и го погледна отново.

Извикаха момиченцето и майка му в кабинета, извикаха други, влизаха и излизаха разни хора. Накрая докторът го повика.

– Господин Бекет.

Той последва лекаря в кабинета.

– Как сте, господин Бекет?

– Погледнете ме и ще видите.

Докторът се обърна.

– Мили боже! – възкликна.

– Да – измънка господин Бекет.

– Никога не съм виждал нищо подобно! Моля, съблечете се и седнете на масата, кога се появи за първи път?

– Тази сутрин, когато се събудих.

– Как се чувствате?

– Все едно съм омазан с лайно, което не може да се изчисти.

– Физически, имам предвид.

– Чувствах се добре, докато не се погледнах в огледалото.

Докторът сложи апарата на ръката му.

– Кръвно налягане – нормално.

– Да зарежем тия глупости, докторе, още малко и ще ме качите на кантара, не знаете какво е, нали?

– Не, никога виждал не съм подобно нещо.

– Граматиката ви куца, докторе, откъде сте?

– От Австрия.

– Австрия, какво ще правите с мен?

– Не знам. Мога да ви пратя при дерматолог, в болница, на изследвания.

– Сигурен съм, че ще съм им много интересен, но няма да изчезне, никога.

Лекарят се зае да преслушва сърцето му. Бекет бутна стетоскопа. Започна да се облича.

– Не бъдете тъй припрян, господин Бекет, моля ви.

Облече се и излезе, остави шапката, шала, тъмните очила. Върна се у дома и взе ловната си пушка и достатъчно амуниции да избие цял батальон. Намери отбивката на автострадата, която водеше към малка могила, могилата беше с изглед към един опасен завой, на който колите намаляваха скоростта. Защо изобщо бе обърнал внимание на могилата, представа си нямаше, излезе от колата и се изкачи на върха на най-високата издаденост. Почисти оптическия мерник, зареди, махна предпазителя и залегна.

Първоначално не се получаваше, всеки път, когато се прицелваше, изстрелът попадаше зад колата, след това започна да проследява колата през мерника, скоростта на всяка кола беше практически една и съща, но той инстинктивно съобразяваше изстрела си с променящата се скорост на всяка кола. Първата, която улучи, беше много странна. Куршумът попадна в дясното слепоочие и мъжът сякаш погледна право нагоре към него, след което колата подскочи, удари се в оградата, прекатури се на една страна, а той се прицели в следващата кола, караше я жена, не я улучи, но удари двигателя, избухнаха пламъци, а тя просто си седеше в колата, пищеше, махаше с ръце и гореше, не искаше да я гледа как гори. Застреля я и движението спря. Хората заизлизаха от колите си. Реши повече да не стреля по жени. Лош вкус. Нито по деца. Лош вкус. Лекар от Австрия, защо не си седят в Австрия? Няма ли болни в Австрия? Уцели още четирима или петима мъже, преди да се усетят, че е открита стрелба, след това пристигнаха патрулиращи коли и линейки, блокираха автострадата, остави ги да натоварят убитите и ранените в линейките, не стреля по санитарите, стреля по ченгетата, уцели едно ченге, доста едър тип. Загуби представа за времето, мръкна се. Усети, че се придвижват към него нагоре по могилата, не остана на същото място, тръгна към тях. Приклещи двама в засада от левия фланг, последва стрелба отдясно, която го прати обратно нагоре към могилата, притискаха го. Установената позиция беше най-лошото нещо. Опита се да направи още един пробив, но огънят беше много силен, бавно се отдръпна към могилата, опитвайки се да запази колкото се може повече от територията си. Чуваше ги как говорят и псуват. бяха много, спря да стреля и зачака, улучи още един, видя някакъв крак през храсталака, прицели се там, където мислеше, че е торсът, чу писък и се придвижи нагоре към могилата, ставаше все по-тъмно. Глория би го зарязала. Той би зарязал Глория с такава оцветка. Можеш ли да си представиш да заведеш моравозлатно момиче на концерт на Брамс?