Записки на стария мръсник
- Автор: Буковски Чарлс
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Прозорец" ЕООД
- ISBN: 954-733-434-4
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Записки на стария мръсник». Краткое содержание книги:
Буковски е един мъдър глупак, който говори откровено за безмислието и красотата на живота
Пъблишърс Уикли
...имаш нужда от любов, имаш нужда от любов, любовта ще те докопа накрая, приятел! Ще ме докопа накрая?
Голяма Смърт чрез бой, мда.
Започна да се смее. После спря. Повърна пак. Този път повече кръв. Почти само кръв.
Забрави за телефона и се запъти обратно към дивана.
– ...имаш нужда от любов, имаш нужда от любов...
Е, слава богу, помисли си той, така или иначе, смениха плочата, умирането не идваше толкова лесно, колкото той си мислеше, имаше кръв навсякъде и завесите бяха спуснати. Хората се приготвяха да отиват на работа, по едно време, докато се претъркулваше, май зърна библиотечния шкаф, всичките си стихосбирки, и знаеше, че се е провалил, дори не от Елиът насам, дори не от вчера сутринта насам, беше пропилял живота си, бе просто още една маймуна на дървото, която пада в устата на тигъра, и за момент му стана тъжно, но само за момент.
Всичко беше наред и разкарването на тъгата нямаше значение. Сачмо, върви си у дома. Шостакович, с твоята Пета, забрави. Пьотър Илич Чайковски, понеже си се оженил за сопрано с бръчици под очите, и лесбийка, когато дори не си бил мъж, забрави. Всички ни е съблазнил огънят и всички сме се провалили като тъпанари, писатели, художници, доктори, сводници, зелени барети, миячи на чинии, зъболекари, акробати на трапец и крушоберачи.
Всеки човек, прикован към собствения си специален кръст.
Отвей тъгата.
– Имаш нужда от любов, имаш нужда от любов...
После той стана и дръпна всички завеси, проклетите завеси бяха прогнили, късаха се при допира, разпадаха се, съскаха като зла жена, падаха на пода.
Проклетото слънце беше прогнило, изкарваше същите стари цветя, същите стари млади момичета навсякъде.
Наблюдаваше как хората отиват на работа, не знаеше повече, отколкото когато и да било.
Липсата на сигурност от знанието беше същото като сигурността на незнанието.
Ни едно от двете не беше по-добро; ни едно от двете не беше нищо.
Просна се на дивана на хазяина, неговия диван, за момента.
След цялата мизерия нямаше нищо.
Той умря.
Малкият шивач беше доста щастлив, седеше си там и си шиеше, когато обаче онази жена дойде до вратата и позвъни, наруши спокойствието му.
– Квасена сметана! Продавам квасена сметана!
– Махай се, смръдла такава! – каза ѝ той. – Не ти ща проклетата квасена сметана!
– Пфууу! При теб смърди. Защо не изхвърлиш боклука? – Рече тя и избяга.
Тогава той се сети за трите трупа, единият беше в кухнята, проснат пред печката, другият беше изправен, закачен за яката в килера, вкочанен, висеше си там. Третият беше във ваната, седеше изправен, е, не точно изправен, защото главата едва се виждаше над ръба на ваната, мухите заприиждаха и това бе лошо. Изглеждаха много щастливи заради труповете, бяха се напили и когато той ги удряше, те ужасно се разгневяваха. Никога не беше чувал мухи да жужат така ядосано, дори го нападнаха и го ухапаха, та той ги остави на мира.
Отново седна да шие и пак се позвъни на вратата.
"Май никога няма да мога да ушия нещо" – помисли си той.
Беше приятелят му Хари.
– Здрасти, Хари.
– Здрасти, Джак.
Хари влезе.
– Каква е тази воня?
– Трупове.
– Трупове? Шегуваш ли се?
– Не, погледни наоколо.
Хари ги надуши, намери единия в кухнята, другия – в килера, третия – във ваната.
– Защо си ги убил? Полудя ли? Какво смяташ да правиш? Защо не скриеш телата, да се отървеш от тях? Полудя ли? Защо ги уби? Защо не се обадиш на полицията? Ума ли си загуби? Господи, СМЪРДИ! Слушай, човече, не ПРИБЛИЖАВАЙ до мен! Какво смяташ да правиш? Какво става? АААХХ! ВОНИ! ДРАЙФА МИ СЕ!
Джак не спря да шие. Той просто шиеше ли шиеше, все едно че се опитваше да се скрие.
– Джак, ще се обадя на полицията.
Хари тръгна към телефона, но му се догади, отиде в банята и повърна в чинията, докато главата на трупа във ваната стърчеше точно над ръба.
Той излезе и посегна към телефона, установи, че ако отвие капачката на слушалката, може да пъхне пениса си вътре. Плъзна го напред и назад и му хареса, много готино. След малко свърши, затвори телефона, закопча се и седна срещу Джак.
– Джак, ненормален ли си?
– Беки мисли, че съм луд. Заплашва ме, че ще ме прати в психиатрия.
Беки беше дъщерята на Джак.
– Тя знае ли за всички тези трупове?
– Не още. В командировка е в Ню Йорк. Закупчик е на един от големите универсални магазини, намери си хубава работа, гордея се с това момиче.