Записки на стария мръсник
- Автор: Буковски Чарлс
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Прозорец" ЕООД
- ISBN: 954-733-434-4
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Записки на стария мръсник». Краткое содержание книги:
Буковски е един мъдър глупак, който говори откровено за безмислието и красотата на живота
Пъблишърс Уикли
– Мммм – изръмжах аз.
– След време ченгетата откриват трупа, поглеждат дрехите, пиянската мутра, виждат, че няма документи, просто заличават случая от протоколите, поредният скитник, без значение.
Седяхме и пихме още няколко часа, а аз разказах няколко истории, не толкова добри, после и двамата се умълчахме. Продължихме да мислим.
После Ред стана.
– Ами, виж, човече, трябва да изчезвам, но беше хубава вечер.
Станах.
– Много хубава, Ред.
– Айде начи ще се видим.
– Ще се видим начи, Ред.
Някак с колебание се разделяхме, добра нощ беше.
– Чао, хлапе.
– Чао, Буковски.
Видях го как свива вляво покрай храста, в посока към "Норманди", в посока към Върмонт, където живееше в стая под наем и си бе платил за още три-четири дни, и после се изгуби, а каквото беше останало от луната, се промъкна вътре, промъкна се, и аз затворих вратата, пресуших една последна уморена бира, лампите угасени, отправих се към леглото, съблякох се, пльоснах се, а в това време долу в жп парковете те пресичаха линиите, избирайки си вагони, места, мечтани цели: по-добри градове, по-добри времена, по-добра любов, по-добър късмет, по-добро каквото и да е, те никога няма да го намерят, никога няма да спрат да търсят.
Заспах.
Казваше се Хенри Бекет и беше понеделник сутрин, току-що беше станал, бе погледнал през прозореца и бе видял жена с много къса минипола, мислейки си, почти свиквам с това, много лошо. И все пак една жена трябва да има нещо върху себе си, в противен случай няма какво да махнеш. Суровото месо си е просто сурово месо.
Вече беше обул късите си гащета и отиваше към банята да се избръсне, когато се погледна в огледалото, видя, че лицето му е златисто на зелени точки, погледна се отново, като продължаваше да държи четката за бръснене, в следващия момент четката падна на пода. Лицето остана в огледалото: златисто на зелени точки, стените започнаха да се движат. Хенри се хвана за мивката, успя някак да се добере обратно до спалнята и се пльосна на леглото по корем, остана така в продължение на пет минути, а умът му подскачаше, тупкаше, мяташе се, повръщаше, след това стана, отиде в банята и отново погледна в огледалото: златисто лице на зелени точки, светлозлатисто лице на светлозелени точки.
Отиде до телефона.
– Здравейте, обажда се Хенри Бекет. Днес няма да мога да дойда на работа, лошо ми е. Какво? О, стомахът ми е ужасно разстроен, ужасно разстроен, затвори.
Отново отиде в банята, полза никаква, лицето изглеждаше по същия начин, напълни ваната с вода и отиде до телефона. Сестрата искаше да му даде час за следващата сряда.
– Вижте, случаят е спешен! Трябва да видя доктора днес! Въпросът е на живот и смърт! Не мога да ви кажа, не, не мога, но, моля ви, сместете ме в графика за днес! Трябва да го направите!
Даде му час за 3.30.
Свали гащетата и влезе във ваната, забеляза, че тялото му също е златисто на зелени точки, цялото. Окраската покриваше корема, гърба, тестисите, пениса, не можеше да се изстърже със сапун, изправи се, избърса се и обу гащетата.
Телефонът иззвъня. Беше Глория. Приятелката му. Работеше в центъра.
– Глория, не мога да ти кажа какъв е проблемът, ужасно е. Не, нямам сифилис, по-лошо е. Не мога да ти кажа. Няма да повярваш.
Каза му, че ще дойде през обедната почивка.
– Моля те, недей, мила, ще се самоубия.
– Идвам още сега! – отсече тя.
– Моля те, МОЛЯ ТЕ, недей...
Тя затвори, той погледна телефона, остави го и отново отиде в банята, никаква промяна, върна се в спалнята, протегна се на леглото и се загледа в пукнатините по тавана, за първи път забелязваше пукнатините по тавана, изглеждаха много сърдечни, чаровни, приятелски настроени, чуваше уличното движение, някое и друго чуруликане на птица, гласовете по улицата – някаква жена казваше на детето си "хайде, върви по-бързо, моля те", а от време на време долиташе и шумът на моторен самолет.
Звънецът на входната врата иззвъня. Той отиде в предната стая и надникна през завесите, беше Глория, облечена в бяла блуза и синя лятна пола. Изглеждаше по-добре от всеки друг път. Ягодова блондинка, пращяща от живот; доста грозен нос, доста дебел, но когато свикнеш с носа, обикваш и него. Усещаше как сърцето му тиктака като бомба в празен гардероб, сякаш вътрешностите му са остъргани и е останало само сърцето, което бие кухо. Бие кухо.
– Не мога да те пусна, Глория!
– Отвори проклетата врата, тъп задник!– Виждаше я как се опитва да го съзре през завесите.
– Глория, не разбираш...