Лабиринтът от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #11
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-679-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът от кости». Краткое содержание книги:
В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?
Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо… и отвъд него.
Жегната от чувство за вина, Мария сви устни. Съжаляваше за онова решение. Сега тя бе в безопасност в Щатите, а Лена бе изложена на кой знае какви опасности там.
— Решихме, че стипендията е важна — продължи тя. — Мога да преброя на пръстите на едната си ръка неандерталските останки, от които може да се вземе прилично годна за възстановяване ДНК. Добрите източници са малко и много редки. Надявахме се, че с по-добри образци, по-точни техники за събиране и по-пълно разбиране на вариациите на гените сред различните групи ще можем да определим какво прави неандерталците уникални в сравнение с нас и как смесването на тези черти би могло да спомогне за Големия скок напред. Можехме да спечелим много.
Представи си лицето на Лена.
„А сега да изгубим много“.
— Знаете ли с кого работи там? — попита Монк.
Мария поклати глава.
— Цял екип са. Имам имената им в компютъра си горе, но всички са експерти в различни области и изучават други хоминиди, допринесли за генома ни.
Ковалски прочисти гърлото си.
— Значи носим в себе си не само неандерталски гени, но и други, така ли?
Тя кимна.
— Точно така. Друг вид хоминиди, денисовият човек, е бил съвременник на Homo sapiens и неандерталците. Те също са се кръстосвали с нас и са оставили свои гени в генетичния ни фонд.
Ковалски изсумтя.
— Май този фонд е доста замърсен.
— Напротив, гените на денисовия човек са помогнали за оцеляването на нашия вид. Например генът EPASI се активира, когато нивото на кислород в атмосферата е твърде ниско, за да се изработва хемоглобин. Вариант на този ген е открит у тибетците и тъкмо той им позволява да оцеляват на екстремните височини на Хималаите, където кислородът е много малко. Данните показват, че този вариант на гена е дошъл от денисовия човек.
— Това ли са всички? — малко насмешливо попита Ковалски. — Или и други пещерни хора са се включили в праисторическата оргия?
Мария погледна Ейми. Знаеше, че този въпрос представлява особен интерес за приятелката ѝ.
— Генетичните изследвания на останки от неандерталци и денисови хора показват, че е имало и трети вид, който се е кръстосвал с нас — каза Ейми. — Хоминид, който засега остава неизвестен и все още не е открит и класифициран.
— Което за пореден път доказва, че ако не са били тези чифтосвания, днес нямаше да ни има — добави Мария. — Всичко това подкрепя теорията ни за хибридна жизненост и че кръстосването между човека и другите хоминиди ни е дало генетичното разнообразие, позволило ни да се разпространим в Европа и после по целия свят. Тези привнесени гени са позволили на нашия вид да оцелее до днес.
— И това ли изучавате с Баако? — попита Монк. — Анализирате уникалните черти, които биха могли да доведат до Големия скок напред?
— Именно. И макар че Баако е все още млад, вече забелязваме забележителен прогрес в когнитивните му способности. Той се учи три пъти по-бързо от всяка човекоподобна маймуна, изучавана досега. Анатомията на мозъка му също е доста по-различна и показва увеличаване на повърхностното нагъване на мозъчната кора и по-голям обем сиво вещество, както си личи от серията скенери.
— Не бих отказал да видя резултатите — призна Монк. — Звучи много интересно.
— Файловете са в компютъра ми. Мога да ви покажа…
Прекъсна я скимтене. Звукът бе тих и лесно можеше да не му се обърне внимание, но с острите сетива на майка към дете в беда Мария млъкна и се обърна към съседната спалня. Баако, който се бе свил в сенките на прага, направи кръг на гърдите си с юмрук.
[Съжалявам…]
Ейми докосна ръката ѝ.
— Аз ще ги заведа до кабинета ти и ще им покажа отчетите. Изглежда, че някой се опитва да се извини.
Сърцето на Мария се късаше, като виждаше Баако така наранен и разстроен.
— А аз трябва да докладвам във Вашингтон — каза Монк. — Да се надяваме, че скоро ще имаме новини и от Хърватия.
— Благодаря.
Монк посочи партньора си.
— Ще оставя тоя як тип с вас. Нещо ми подсказва, че той е част от проблема и може да е част от решението му.
— Какво толкова съм направил? — попита Ковалски.
Монк не му обърна внимание.
— След като приключим в кабинета ви, ще се обадя на Ковалски и ще ви кажа какви са новините.
Мария кимна. Подозираше, че всичко това е предлог Ейми и Монк да могат да разговарят насаме. Очевидно приносът на Ковалски в научни въпроси не беше желан. Затова го оставяха в ролята на детегледачка.
Мария не беше сигурна кой трябва да се чувства по-обиден.