Лабиринтът от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #11
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-679-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът от кости». Краткое содержание книги:
В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?
Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо… и отвъд него.
„Мътните да те вземат, Грей…“
18:21
„Май беше грешка“.
Грей се беше снишил на носа — за да може Фредрик да вижда над раменете му и за да не си удари главата в някой надвиснал сталактит. Реката беше придошла толкова, че вече почти изпълваше огромния тунел. Сталактитите висяха от тавана като хищни варовикови зъби, забити в течението. И тези зъби спокойно можеха да направят понтонната лодка на парцали.
— Дръж светлината право напред! — предупреди го Фредрик.
Грей се подчини и хвана по-здраво дръжката на прожектора на носа. С повече не можеше да помогне.
Водата се плискаше високо по стените и на най-малкия завой, прииждаше и се оттегляше на вълни от страничните пещери. И тези естествени образувания не бяха единствената опасност. Покрай тях се носеха стволове на паднали дървета, въртяха се и се блъскаха в камъни и в стените.
А таванът се спускаше все по-ниско и по-ниско…
Фредрик майсторски се справяше с безумното течение, с което си спечели уважението на Грей. Моторът на лодката виеше и ръмжеше, тъй като планинарят го държеше предимно на заден ход, за да намали донякъде скоростта.
— Внимавай! — извика Фредрик.
Грей веднага видя опасността. Тунелът завиваше рязко наляво. Водите се разбиваха високо и образуваха пяна. Течението изглеждаше достатъчно свирепо, за да ги сдъвче.
Смяна в звука на двигателя го накара да погледне назад. Фредрик беше превключил на предна и даваше газ. Грей разбираше действията му. Трябваше им скорост, за да минат оттук.
Лодката полетя напред и той залитна назад. Сега лодката летеше по течението, вместо да се бори с него. На завоя моторът изрева още по-силно и се понесоха още по-бързо. Лодката рязко зави и се надигна опасно.
Грей затаи дъх, но в следващия миг излетяха от бързеите и се озоваха в по-спокойни води.
Той се отпусна с облекчение.
— Дотук бяхме! — извика Фредрик и посочи.
Право напред лъчът на прожектора изчезваше в огромна пещера, наполовина пълна с вода.
Фредрик намали предпазливо скоростта и предупреди:
— Може да се окаже сложно.
— Защо?
Отговорът беше кратък:
— Харибда.
Грей се намръщи. В „Одисея“ Харибда бе името на чудовищен водовъртеж, който поглъщал непредпазливите моряци заедно с корабите им.
Това изобщо не звучеше успокояващо.
18:24
Роланд рязко спря и се подхлъзна. Бяха тръгнали надолу, обратно по пътя, по който бяха дошли, прогонени от надигащата се вода на езерото.
Жерар ги водеше и търсеше някакъв страничен тунел, който да ги отведе нагоре, някакъв изход от наводнените недра на планината.
— Чакайте! — каза Роланд.
Лена спря. Беше изтощена. Фенерът на каската ѝ примигна — батерията се изтощаваше.
— Какво има?
— Чуйте.
— Нямаме време… — изръмжа Жерар.
— Чуйте, по дяволите! — изруга Роланд. По-късно щеше да моли Бог за прошка за сквернословието си, но точно сега трябваше да привлече вниманието им, да преодолее отчаянието, студа и умората им.
Усилията му бяха възнаградени. Лена наклони глава настрани и очите ѝ се разшириха.
— Това двигател ли е?
Откъм езерото отекваше нов звук, който едва се чуваше през рева на водата — по-висок и равномерен.
— Да! — потвърди Жерар и посочи. — Тръгвайте! Връщаме се!
Роланд не се нуждаеше от подобно подканяне. Забърза срещу течението, като се спъна на няколко пъти, а накрая почти запълзя. Стигна до една площадка и се изправи. Водата стигаше до глезените му. Жерар и Лена дойдоха при него.
Роланд мислено благодари на Бог за милостта му.
Насред тъмното езеро блестеше ярка звезда.
„Лодка!“
— Дръжте се! — долетя глас до тях. — Идваме!
Зад лодката внезапно се появиха още две светлини.
Роланд пое облекчено дъх и помаха с ръка.
Изглежда, цял флот им се беше притекъл на помощ.
18:27
Когато зад тях блеснаха светлини, съпроводени от рязко ръмжене на двигатели, Грей се обърна. Два джета влетяха в пещерата.
„Кои са тия, по дяволите?…“
Заслепен от светлините, Грей не можеше да види хората на джетовете, но имаше лошо предчувствие. То се потвърди миг по-късно, когато проехтяха изстрели — но Грей вече реагираше инстинктивно: извади пистолета от кобура и отвърна на огъня, като в същото време се хвърли към кърмата и събори Фредрик на дъното на лодката.
Куршумите на Грей пръснаха прожектора на първия джет. Преди светлината да угасне, той различи на него неясни маскирани фигури — водач и стрелец зад него. При изстрелите на Грей джетът рязко зави.