Лабиринтът от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #11
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-679-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът от кости». Краткое содержание книги:
В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?
Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо… и отвъд него.
— Какво например? — попита Ковалски.
— Например внасянето на нови гени от друг вид — замислено отвърна Монк.
Мария кимна.
— Приблизително по това време Homo sapiens се е натъкнал на неандерталците и двата вида са започнали да се кръстосват. Познат ли ви е терминът хитерозис?
Ковалски сви рамене, а Монк кръстоса ръце на гърдите си. Мария подозираше, че той я разбира. Имаше дори впечатлението, че е няколко крачки напред, но я оставя да води.
— Хетерозисът е известен и като хибридна жизненост — обясни тя. — Това е биологичен феномен, при който чифтосването между два вида води до появата на поколение или хибрид, който показва черти, които са по-силни, отколкото у отделните родители.
— И хипотезата ви е, че кръстосването между неандерталците и ранните хора е довело до появата на поколение, което е било по-умно и така се е стигнало до резкия скок — каза Монк.
— Точно това изследваме с Лена. Два или три процента от генома на съвременния човек се състоят от неандерталски гени — с изключение на повечето африкански популации, които никога не са се сблъсквали с неандерталци. Освен това не носим едни и същи части от неандерталската ДНК. Ако съберем всички отделни части, ще получим двайсет процента от всичките ни гени. Това определено е достатъчно, за да промени значително развитието на човечеството. Генетиците вече определиха, че някои късове неандерталска ДНК вероятно са помогнали на предците ни да се адаптират по-добре към по-студения климат в северните части на Европа — например по-силното окосмяване и по-светлата кожа.
— Но доколкото разбирам, няма индикация, че това е променило по някакъв начин интелигентността ни — каза Монк.
— Точно така. Двете със сестра ми също не смятаме, че има подобна пряка корелация.
Монк се намръщи.
— Защо?
— Защото африканската популация също е част от Големия скок напред без да има неандерталска ДНК. Което поражда втората загадка, свързана с този повратен момент в историята. Промяната не е изолиран феномен, а е настъпила почти едновременно сред всички пръснати човешки популации и племена. Из цяла Европа, Азия и Африка.
— И как интерпретирате това?
— Хипотезата ни е, че Големият скок напред се дължи на комбинация от генно и социално инженерство. Смятаме, че глобалната промяна първо е била започната от кръстосването с неандерталците, довело до внезапната поява на жизнените хибриди, за които споменах — уникални индивиди, които са мислели и действали различно. Те на свой ред са предизвикали бързи социални промени в изкуството, в ритуалите, в производството на нови оръжия — умения, които след това започнали да се предават глобално чрез миграция. От генетиката знаем, че моделът на миграция на ранните хора не е бил еднопосочен. Те не са се движели единствено извън Африка; някои популации, сред които и такива, носещи неандерталски генетични маркери, са се връщали в Африка.
— Да видим дали ви разбирам правилно — каза Монк. — Хипотезата ви е, че кръстосването е предизвикало интуитивен скок напред у шепа уникални индивиди. После техният нов начин на мислене и познанията им се разпространили надлъж и нашир.
— Именно. И това не е само теория, а екстраполация от една статия на философа от Оксфорд Ник Бостром, излязла през 2013 година. Той твърди, че дори само шепа свръхусъвършенствани индивиди с по-развит разум могат да променят света със своята изобретателност и открития, които след това могат да се споделят глобално. В статията си той пише за бъдещето, но теориите му са напълно приложими и за миналото, за да обяснят Големия скок напред преди петдесет хиляди години.
— Свръхусъвършенствани индивиди? — повтори Монк. — Като вашите теоретични хибриди ли?
— Може би. Точно това изследваме със сестра ми — какво е било да си онова първо поколение след срещата на Homo neanderthalensis и Homo sapiens. Да си петдесет процента неандерталец и петдесет процента съвременен човек. Истински хибрид. Знаем, че броят неандерталски гени бързо е намалял в генома ни и накрая се е свел само до онези два-три процента, твърде малко, за да имат някакъв стимулиращ ефект върху интелекта ни днес. — Тя погледна присъстващите. — Ами ако можехме да върнем биологичния часовник назад и да пресъздадем истинския хибрид днес?