Лабиринтът от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #11
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-679-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът от кости». Краткое содержание книги:
В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?
Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо… и отвъд него.
— И в тази посока ли работите със сестра ви? — Монк изглеждаше едновременно ужасен и изумен.
— Не просто в тази посока. Постигнахме го. — Мария стана. — Искате ли да се запознаете с него?
11:35
„А стига бе…“
Ковалски зяпна през стъклото към нещо, което приличаше на стая за предучилищна подготовка, но определено предназначена за доста странен ученик. От тавана висяха въжета. В ъгъла висеше автомобилна гума. Навсякъде бяха пръснати големи пластмасови кубове за игра.
Насред всичко това дребна космата фигура, подпряна на кокалчетата на едната си ръка, душеше с плоския си нос непознатите от другата страна на стъклото.
— Казва се Баако — представи го Мария.
— Той е горила — каза Ковалски, който не можеше, а всъщност и не искаше да прикрие презрението в гласа си. Беше имал някои преживявания с големи маймуни в миналото.
„Нищо чудно, че Пейнтър предпочете да премълчи това“.
— Горила от Западните низини — обясни Мария. — Тригодишен незрял мъжкар.
Монк беше не по-малко слисан от партньора си.
— Това ли е вашият хибрид?
— Разбира се, не бихме могли да разрешим проучването да се извърши върху човешки ембриони — отвърна Ейми Ву от Националната научна фондация.
— Бихме предизвикали истинска буря от протести. Макар че промяната на човешка ДНК с експериментални цели сама по себе си не е незаконна, на нея не се гледа с добро око. Особено когато става въпрос за създаване на човешки хибриди.
— Да не говорим за етичните въпроси — добави Мария. — Затова избрахме да използваме за модел горила. Целият геном на Homo neanderthalensis беше разчетен преди шест години. С тази информация и с най-новите техники за редактиране на гени успяхме да пресъздадем неандерталския геном от нулата. След това използвахме образеца, за да оплодим яйцеклетка на горила и да получим жизнен ембрион хибрид, който беше износен от женска горила сурогат.
Мария явно бе сметнала изписаното на лицето на Ковалски отвращение за изумление и се опита да обясни как е било възможно създаването на подобно чудовище.
— Учените отдавна създават хибриди между човек и животно. През 2003 година китайски учени успешно вкараха човешки клетки в заешки яйцеклетки и получиха светещи ембриони. На следващата година клиника Майо в Щатите обяви, че са създали прасета, в чиито вени тече човешка кръв. Оттогава имаме мишки с човешки клетки в черните дробове и дори в мозъците, както и много подобни проекти с други видове — котки, овце, крави и така нататък.
Ейми Ву посочи прозореца и косматия обект на разговора им.
— Подозирам, че този приятел е само първата крачка към по-амбициозни начинания в близко бъдеще.
— Да се върнем на целите на изследването ви — каза Монк. — Предполагам, че сте започнали с горила, защото видът е близък до нашия.
— Точно така — потвърди Ейми.
Монк погледна през прозореца.
— Но защо не избрахте шимпанзе? Те не са ли генетично най-близки до нас?
— Да и не — отвърна Мария. — Макар че с шимпанзетата имаме повече от деветдесет и осем процента общи гени, а с горилата само деветдесет и шест, в нашето проучване качеството е по-важно от количеството. Когато става въпрос за гените, свързани със сетивното възприятие, слуха и най-вече развитието на мозъка, геномът на горилата е значително по-близък до нашия, отколкото този на шимпанзето.
— Това се потвърждава и от предишните ни проучвания върху общуването с шимпанзета и горили — добави Ейми. — Уашоу и Ним са може би двете най-известни шимпанзета, говорещи с езика на знаците, но техният речник включваше около двеста знака, докато горилата Коко беше научила близо хиляда.
Ковалски си спомни защо Пейнтър го беше пратил тук и си погледна ръцете. После попита:
— Защо езикът на знаците е толкова важен?
Мария му се усмихна, при което лицето му пламна. Тя имаше същите яркосини очи и лунички по бузите като близначката от снимката, която бе видял — само че светлорусата коса на Мария бе подстригана асиметрично, по-дълга над дясното ѝ ухо. Пак отдясно на шията ѝ имаше малка татуировка — двойната спирала на ДНК, надничаща над яката на лабораторната престилка.
— Езиковите умения са добър показател за разум и находчивост — обясни тя. — И след десетилетия изследване на езика на човекоподобните маймуни разполагаме с основа, спрямо която можем да сравним интелектуалното развитие на Баако.