Камуфлаж
- Автор: Холдеман Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Камуфлаж». Краткое содержание книги:
— Трябваше да се обзаложа на вносна бира — въздъхна Джек.
— Температурата се покачва — обяви техникът от екрана. — По цялата повърхност на обекта. Всички сензори улавят повишаване с един градус.
— Май аз ще пия бирата — засмя се Ръс.
— А какво е положението с околната температура? — подвикна Джек към екрана.
— Също се покачи с един градус, доктор Халибъртън. До двайсет и един градуса.
— Тогава не печелиш. Обектът винаги се нагажда към температурата на средата.
— Това подлежи на обсъждане — намръщи се Ръс. — Все пак имаме промяна.
— Мисля, че просто трябва да си поделите бирата — рече Джейн — и да се държите като джентълмени.
Джек кимна замислено.
— Да опитаме ли с пълна мощност?
— Двайсет процента — намеси се припряно Ръс. — Пълната мощност е опасна, когато в помещението има въздух.
— Съгласен. Наоми — рече той на екрана. — Да вдигнем мощността с двайсет процента.
— Готово. — Отначало нямаше видима промяна. След минута Наоми съобщи: — Температурата се покачи с още една десета.
— Да изключим лъча и да изследваме обекта — предложи Ръс.
Джек гледаше към мястото, където лазерният лъч бе концентрирал достатъчно мощност да разтопи дебел стоманен лист, с надеждата да зърне струйка дим или поне нещо.
— Ами… добре.
Наоми и Моше Росе, старшият техник на Джейн, се преместиха от бункера в просторното помещение, където бе обектът. Прекараха там няколко часа, като пращаха данни до учените в Номер седем — визуални, електронни и позитронни. Въздухът в помещението показваше напълно обясними леки изменения — нарастване концентрацията на озона и азотния окис.
Нищо важно не се бе променило.
— Добре, обезвъздушете помещението и да продължим — заяви Ръс. — Първо ще повторим опитите с десет и двайсет процента мощност. Без въздух в стаята всяка промяна в температурата на обекта ще е пряко следствие от въздействието на лъча.
— По-добре да опитаме с петдесет процента мощност. — Джек погледна към Джейн.
— Ако няма промяна — обади се Ръс. — Съгласна ли си?
Тя кимна.
— Колко време ще отнеме обезвъздушаването на помещението?
— Ще са ни нужни четири часа, за да постигнем налягане от 0,1 милибара — докладва Грег Фулвия.
— Трябва да проверяваме периодично лазера, докато налягането спада — заяви Моше от екрана. — Вярно, че е предназначен за работа във вакуум, но след като прекара известно време на орбита.
— Какво очаквате? — попита Ръс.
— Не зная. Нормално е машините да дават дефекти, когато околната среда рязко се променя.
— Добре, правете системна проверка на всеки час — каза Джек. — Също на датчиците и микроскопите. Позитронният, изглежда, ще излезе най-крехкото яйце.
Ръс си погледна часовника. Наближаваше пладне.
— Да се върнем в пет тогава. Грег, кой от нас ще ти е нужен?
— Всичко е подготвено. С Том ще наблюдаваме мониторите на смени. — Той се обърна към екрана. — Момчета, искам да ни съобщите, когато се изморите.
Моше добави, че ще са им нужни десет минути.
— В „Платната“? — предложи Ръс ресторанта на пристанището. Двамата с Джейн решиха да идат дотам с колела и пристигнаха вир-вода от дъжда. Джек ги очакваше на една маса на терасата.
— Как беше разходката с такси? — попита го Джейн, докато си бършеше косата с кърпа.
— Подскачахме като във влакче на ужасите. — Той побутна към нея бутилка червено. — Позволих си да поръчам.
— Мога да пийна една чаша. — Тя наля на себе си и на Ръс и двамата се тръшнаха едновременно на фотьойлите. — А нямаше нито едно облаче в небето.
— Колоезденето предизвиква дъждове — въздъхна Джек. — Научно доказан факт.
— Радвам се, че имаме поне един доказан научен факт за днес — изсумтя сърдито Ръс. Дойде келнерът и той поръча, без да разглежда менюто.
— Всеки път, когато го атакуваме по някакъв начин и не предизвикваме реакция, също получаваме важни научни данни. — Джейн сръбна от чашата. — Става въпрос за нашата техника срещу тяхната, или поне каквато е била преди милиони години.
— Къде ли са те сега? — попита Ръс. — Или са измрели, или са се прибрали у дома.
— А може да са наши предци, отпреди милион години — заяви Джек. — Четохте ли вчерашната статия в „Таймс“?
— За какво става дума?
— Нов подход към теорията за хронокапсулата — обясни Ръс. — Авторката смята, че нашите далечни предци съзнателно и целенасочено са се отказали от технологията и внимателно са изтрили всички следи от цивилизацията си. С изключение на обекта, който са оставили като предупреждение, в случай че техните потомци, сиреч ние, поемат по същия грешен път. Смята, че преди да изчезнат, са заселили Земята с други живи същества, откъдето и появата на вкаменелостите.