Камуфлаж

— И за вода също — промърмори Хю и преглътна на сухо.

Истината беше обаче, че хората започнаха да умират от водата. Дехидратирани, те пиеха лакомо от локви и където още намерят. Дизентерията влоши още повече условията в лагера и доведе до нови жертви. Японците най-сетне се смилиха и поставиха една тръба, от която течеше ръждива вода — за онези, които имаха достатъчно сили да се доберат до нея. Дори тогава се налагаше да чакат на опашка с часове. Хю носеше малко шишенце с йодни таблетки, от които водата миришеше отвратително, но поне бе пречистена от бацили.

За изменчивия вкусът на йода бе като на деликатес. Подобно на хлора, който му бе донесъл наслада в подготвителния лагер, йодът беше халоген, токсичен за повечето земни организми.

Нощем японски войници тръгваха с щикове между налягалите военнопленници, ритаха ги и крещяха. Мъртвите и тези, които бяха в тежко състояние, трябваше да бъдат погребвани от онези, които имаха достатъчно сили, за да изкопаят дупка в твърдата земя с малки лопати.

Някои бяха погребвани още дишащи. Ако се съпротивляваха, пазачите ги доубиваха с приклади или щикове.

Рано призори нареждаха на оцелелите да станат и да се построят в блокове от по четирийсет или петдесет души. Когато видя какво става, Хю побърза да пъхне на изменчивия половината йодни таблетки, загънати в старо писмо от дома. Това бе колкото алтруистичен, толкова и ненужен акт: минути по-късно неколцина японски войници го дръпнаха грубо към строя. Двамата се оказаха разделени за много дълго.

Изменчивият прекара следващите два дни в кротко излежаване, наблюдаваше тълпата непознати около него. Поради липса на хляб тялото му започна да губи маса и той се опитваше да имитира симптомите на глад, за да се слива с останалите.

На третата сутрин двама японци го вдигнаха на крака и го бутнаха към пътя, към сбирщината армейски и флотски войници.

Японците им извикаха нещо като „Марш!“ и те се заклатушкаха по пътя. Някой понечи да запее, но други край него го сгълчаха да мълчи.

В началото поддържаха сравнително стегнат строй, но когато слънцето се изкатери в небето, по-слабите започнаха да отпадат. Пътят беше неравен, покрит с дълбоки коловози от веригите на танковете и разкалян от тропическите дъждове, и дори тези, които все още имаха достатъчно сили, с мъка поддържаха наложеното от японците темпо.

Единственият, който не изпитваше никакви затруднения, бе изменчивият.

Японците подкарваха изоставащите с удари с камшик и бодвания с щикове. В началото се целеха в гърба и бутовете, но след време започнаха да мушкат по-силно, а падналите застрелваха на място.

През цялото време японците не спираха да ругаят пленниците. Изменчивият се чудеше дали наистина са толкова невежи и глупави, та не се досещат, че американците не разбират езика им. Опита се да запомни някои от изразите и да вникне в съдържанието им. Не беше изключено да настъпи момент, в който да се наложи да стане японец.