Камуфлаж
- Автор: Холдеман Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Камуфлаж». Краткое содержание книги:
— Повтори! — Японецът го разтърси. — За камиона!
— Той… заприлича ми на един, който свали ваш войник от камиона. Но съм се припознал.
Войникът блъсна Хю настрана, хвана изменчивия за ръката и втренчи изпитателен поглед в лицето му.
— Аз те закопах. Видях лицето ти в дупката, докато хвърлях пръстта.
Изменчивият си припомни случката и осъзна, че това наистина е войникът, който го бе погребал.
— В такъв случай как е възможно да съм жив?
Мъжът продължаваше да го гледа, лицето му беше пребледняло. После го дръпна от опашката и го поведе към редицата бели постройки.
— Сядай! — нареди му и посочи стъпалата на една къщичка. Двама млади войници с чисти униформи дотичаха и насочиха пушките си към изменчивия. Той се поблазни от идеята да направи нещо, с което да ги предизвика да го застрелят, и с това да реши проблема. Но от друга страна, глождеше го любопитство.
Пазачът се върна с друго познато лице — беше офицерът, който бе извършил екзекуцията.
Той погледна внимателно изменчивия и се разсмя.
— Да нямаш близнак?
— Казват, че всеки имал някъде близнак.
Офицерът пристъпи напред и докосна с пръст пагоните му.
— Но не и в същия взвод, предполагам.
Каза нещо на японски и двамата войници дръпнаха Джими да стане.
— Ще проверим тази работа — продължи офицерът. — Как се казваш?
— Редник Уилям Харисън, сър — отвърна отривисто изменчивият и добави измислен сериен номер. Офицерът внимателно записа всичко в тефтерчето си, каза нещо на войниците и добави заканително: — Утре.
„До утре — помисли изменчивият — ще съм някой друг“.
Поведоха го по тъмен коридор. Под бдителния поглед на офицера един филипински тъмничар отключи друг коридор, по-тесен. Изменчивият запомни лицата и на двамата. Най-лесният план беше да разбие вратата, да убие единия или и двамата и после да излезе навън като копие на офицера.
Филипинецът го отведе при последната от шестте килии, преградена с врата от метални решетки. Изменчивият разшири ирисите си в мрака и запамети формата на ключа.
Докато тъмничарят се отдалечаваше, един дрезгав глас от мрака на съседната килия попита:
— За какво те спипаха?
— За нищо. А теб?
— За кражба на една консерва риба. Казаха, че щели да ме оставят да умра от глад.
— Навън умираме от същото. Тук поне не те пече слънцето.
Ключът изщрака и на прага застана японският офицер. Държеше бич за езда и удари с него изменчивия през лицето.
— Тишина! — кресна и излезе.
Легло нямаше, тоалетната беше метална кофа, пълна догоре, и над нея кръжаха лакоми мухи, а в основата й пълзяха червеи. На стената имаше миниатюрно прозорче, не по-високо от петнайсетина сантиметра, през което се процеждаше съвсем малко светлина. Беше обърнато на север, в сянката на някоя стряха.
Мъжът, който хленчеше на пода в съседната килия, бе единственият друг пленник в съзнание. Изменчивият чуваше хриптенето на още един, от другата страна; ако се съдеше по него, не му оставаше много.
Не беше никак трудно да изтъни тялото си и да пропълзи през решетките. Беше достатъчно силен да ги изкриви, но това щеше да предизвика шум и да остави видими доказателства, че притежава нечовешка сила. А и без това вече бе предизвикал твърде голям интерес към „Уилям Харисън“. По-добре бе да потърси друг, не тъй необичаен начин, за да избяга. Нещо, което да бъде обяснено с небрежност или подкуп.
На пода имаше отвор на канал, който вероятно отвеждаше нечистотиите в реката. Диаметърът му бе само три сантиметра. Да оформи тяло, което би могло да се промуши през толкова тесен отвор, би отнело няколко часа, а ако искаше да запази достатъчно маса, за да може после отново да възприеме човешка форма, дължината щеше да надхвърля стотина стъпки и полученото създание щеше да е твърде уязвимо и лесно за откриване.
Това обаче му даде друга идея. Той чу, че японският пазач си тръгва. След около час филипинецът захърка.
Изменчивият откъсна десния си крак с едва доловим пукот, след това тихо се съблече. Дотук не бе привлякъл ничие внимание. Кракът се преобразува във временно същество-пазач с множество пипала, зъби и нокти.
Изменчивият също започна да се преобразува, но не в червей, а в змия с размерите и формата на млад питон. Диаметърът му бе малко по-малък от отвора на прозореца.
Процесът отне близо час. Когато приключи, изменчивият само за няколко минути се сля със зъбатото създание, чиято дебелина не надхвърляше петнайсет сантиметра.