Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Камуфлаж - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Камуфлаж

Электронная книга - «Камуфлаж». Краткое содержание книги:

Без никой да знае, от хиляди години две същества се скитат по Земята. Всеки от чуждоземците не подозира за съществуването на другия, но двамата споделят общ спомен за загадъчен потънал предмет — и влечение към дълбините на океана. Единият, наричан изменчивия, оцелява, като се адаптира и приема формата на различни организми. Другият, хамелеонът, просто унищожава всеки и всичко, което заплашва съществуването му.
1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 99
Перейти на страницу:

Следващите няколко дни не се отличаваха с нищо особено, освен че слънцето се редуваше с проливни дъждове. След тях оставаха кални локви, от които войниците се опитваха да си напълнят манерките, или просто падаха на земята и пиеха мътилката, когато японците им позволяваха.

Изменчивият бе променил метаболитните процеси в организма си така, че да може да издържи без храна и вода. Стараеше се да копира измършавяването на мъжете около него, но все още бе запазил нормалната си сила, което и доведе до неговата смърт.

Наблизо премина японски камион — шевролет, — пълен с войници, и един от тях направи номер, който, изглежда, бе практикувал. Метна ласо на шията на един от пленниците с намерение да го влачи зад камиона. Но избраният бе човекът непосредствено до изменчивия. Той падна на колене и извика уплашено. Изменчивият посегна машинално, улови въжето и го дръпна, при което повали неудачния японец-ковбой от каросерията. Той тупна на пътя, а останалите се развикаха гневно.

Всички пленници застинаха. Японците наобиколиха своя другар, чието лице бе обляно в кръв. Войникът посочи изменчивия, изкрещя нещо и размаха ръка.

Към тях се приближи офицер — за разлика от останалите, той беше с чиста куртка, снежнобяла якичка и носеше самурайски меч. Офицерът изгледа продължително изменчивия в очите и промълви няколко тихи думи. След това се обърна и се отдалечи. Двама пазачи уловиха изменчивия за ръцете и го дръпнаха след него. Останалите започнаха да крещят на американците да, се размърдат. Някои военнопленници отвърнаха с гневни викове, но японците ги подкараха с удари с приклади. Отекна изстрел и недоволният ропот бързо утихна.

Отдалечиха се на няколкостотин крачки, после спряха и единият пазач хвърли лопата в краката на изменчивия.

— Трябва да си изкопаеш гроба — каза офицерът.

Това вече беше интересно.

— Не — отвърна изменчивият. — Нека го изкопае онзи с въжето.

Офицерът се изсмя и каза нещо на японски. Пазачите също се разсмяха, но после настъпи неловко мълчание и офицерът каза две думи. Войникът с окървавеното лице започна да копае, като се мръщеше от болка. Другият завърза ръцете на изменчивия.

Гробът беше плитък, не повече от една стъпка.

— Коленичи! — заповяда офицерът и някой изрита изменчивия в коленете. Той чу свистенето на меча и усети силен удар в основата на врата, не толкова болезнен, колкото когато променяше тялото си, а сетне и още един.

Светът около него се завъртя. Главата на изменчивия тупна на земята, с извърнато нагоре лице, което наблюдаваше с интерес как от шията бликва кръв, след което тялото падна в гроба. Тогава престана да вижда, но чуваше шума на лопатите, с които го заравяха.

21.

Апия, Самоа, 24 декември 2020

Всички искаха да бъдат „там“ при първото изпитание с лазера, но разбира се, в лабораторията нямаше толкова свободно място. Отвън установката представляваше метална кутия с размерите на фургон, положена върху товарна платформа с колела. Дулото, или по-точно стъкленият цилиндър, бе насочен към оградения с бяла лента квадрат върху повърхността на обекта под ъгъл от 30 градуса. На тавана имаше овално оптично прозорче от стъкло, пропускливо за лазерна честота. Всъщност надяваха се да е така, тъй като ако погълнеше и един процент от силата на лазерния лъч, щеше да се разтопи.

Входът на лабораторията бе превърнат в бункер, стоманени плочи подсилваха бетонните стени. Трима техници се бяха скупчили около пулта за управление, втренчили развълнувани погледи във видеомонитора.

Всички останали щяха да проследят експеримента на големия екран в Номер седем, където се бяха събрали общо двайсет и един души.

— Шейсет секунди — обявиха от екрана и в единия край се появи секундомер.

Джейн седеше на първия ред, между Ръс и Джек.

— Сега ще видим — промърмори тя.

— Нищо няма да видим — тросна се Джек.

— Обзалагам се на една бира — ухили се Ръс.

— Че ще има измерима физична промяна? Съгласен.

Никой не промълви нито дума, докато секундомерът не стигна нулата. Лазерът забръмча и между цевта и тестовата зона се появи едва забележим бледожълт лъч. Невероятната му сила йонизираше въздуха. Лъчът изчезна в облак бял дим.

По огледалната повърхност не се виждаха никакви следи.

1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 99
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)