Половин война

— Ние ще видим — подхвърли Трън, нахилена до уши въпреки иглата забита в рамото ѝ. — Ти ще си мъртъв и няма да видиш нищо.

Дунверк извади бавно меча си — жлебът на острието беше изписан с руни, а гардът на дръжката му бе позлатен и изработен под формата на глава на елен с могъщи, разклонени рога.

— Ако победя, ще пощадите ли останалите от хората ми?

Удил приличаше на проскубано пиле пред могъщата му осанка, но в очите му нямаше и следа от страх:

— Няма да победиш.

— Прекалено самоуверен си.

— Ако можеха да говорят, стотиците ми мъртви противници щяха да ти кажат, че съм самоуверен точно толкова, колкото заслужавам.

— Длъжен съм да те предупредя, старче, бил съм се навред из Ниските земи и там нямаше никой, който да устои насреща ми.

По белязаното лице на Удил пробяга бегла усмивка:

— Трябваше да си останеш в Ниските земи.

Дунверк нападна. Замахна здраво отгоре, но Удил избегна ловко меча му, без дори да свали своя от прегръдките си. Дунверк последва с могъщ пронизващ удар, но кралят на Гетланд просто отстъпи встрани с презрително изражение на лицето и едва сега разтвори ръце и остави меча си да се свлече бавно покрай крака му.

— Бика? — прихна развеселено Трън. — По-скоро тромава крава.

Дунверк изрева и нанесе два последователни посичащи удара, отдясно и отляво. На челото му изби пот — острието му явно тежеше. Воините пристъпиха назад и се снишиха зад щитовете си, явно не искаха да минат през Последната врата заради отплеснало се острие. Но Железния крал отново не бе впечатлен, просто пропусна първия замах покрай себе си и приклекна под свистящата стомана на втория, после пристъпи назад и зачака.

— Бий се! — изрева Дунверк.

— Правя го — отвърна спокойно Удил, хвана края на наметалото си, изтри ръба на острието на меча си и отново го прегърна до гърдите си.

Дунверк оголи зъби и тръгна напред, но кракът му поддаде и той се стовари на едно коляно. Над ръба на ботуша му бликна кръв и потече по каменните плочи около него. Едва в този момент Рейт осъзна, че Удил беше прерязал вената от вътрешната страна на бедрото на Дунверк.

— Славата на Железния крал е напълно заслужена — промърмори Ракки.

— Надявам се уменията на Яркия Йълинг да надминават твоите, Дунверк Бика — каза Удил. — Не можа да накараш един старец да се изпоти дори.

Дунверк се усмихна и зарея изцъклени очи в нищото:

— Ще видите на какво е способен Яркия Йълинг — прошепна той. Лицето му пребледня. — Всички ще видите. — Той падна настрани в огромната вече локва кръв около краката му.

Преобладаващото мнение бе, че това бе повече от подобаваща смърт.