Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
Някой го теглеше назад. Почерненото лице на Трън изникна отстрани, беше опръскано с вода и кръв. Сочеше нанякъде с почервеняло острие на нож, окървавената ѝ уста се отваряше, но Рейт не чуваше нищо.
Острието на огромен меч разсече въздуха, разцепи на две щит и запрати мъжа от другата му страна към стената в облак от пръски кръв. Рейт познаваше този меч. Беше го носил в продължение на три години. Беше го държал нощем в обятията си като любовница. Познаваше гласа му, песента, която пееше под ласките на камъка за точене.
Гром-гил-Горм пристъпи напред, огромен като планина, с блеснали на гърдите му дузини позлатени, посребрени и украсени със скъпоценни камъни топки от дръжките на мечове, с щит, черен като нощта, и ярка като баща Луна стомана в ръка.
— Смъртта ви идва! — изрева той с такава сила, че почти разтърси основите на Бейлова крепост.
Куражът е крехко създание. Сграбчи ли паниката в ноктите си един, плъзва навред като чума, поглъща всичко като пожар. Хората на Върховния крал се бяха радвали на топлина и подслон в Бейлова крепост, неочаквали нещо по-страшно от нощта, освен остър вятър. А сега, в целия си воински блясък, пред тях се беше изправил Трошача на мечове. Побягнаха като един.
Трън посече един със секирата си. Горм сграбчи втори за яката и заби физиономията му в стената. Рейт извади ножа си, скочи на гърба на първия, изпречил се на пътя му бягащ, и започна да ръга. Когато онзи падна, скочи върху втори, но стъпи накриво, залитна, опита да го догони, но се блъсна в стената и падна.
Всичко беше размазано пред очите му. Опита да стане, но коленете му бяха омекнали и той просто се стовари по задник на земята. Трупчето беше изпаднало от зъбите му и устата го болеше, имаше вкус на дърво и метал. Видя притичващи покрай него крака. Някой лежеше на земята и се хилеше насреща му. Нечий ботуш профуча, фрасна го в главата и го преобърна на другата страна. Мъртвец, хилещ се в нищото. Хилещ се на целия свят.
Рейт стисна очи и ги отвори отново.
Сориорн вървеше и довършваше ранените с копието си, крачеше и ръгаше, спокойно и невъзмутимо, сякаш сееше на нивата. През малката врата продължаваха да влизат хора, вадеха оръжия, прескачаха труповете на земята.
— Просто трябва да си винаги пръв в битката, а братко? — Ракки. Той разкопча катарамата и свали шлема от главата на Рейт. Обърна главата му на една страна, за да огледа прясната рана на бузата му. — Правиш всичко възможно аз да остана красивият от двама ни, нали?
Думите се изтърколиха тромаво по изранения език на Рейт:
— Имаш нужда от всичката помощ на света. — Избута ръката на Ракки настрани, изправи се с мъка на крака, опита да изтръска от ръката си потрошения щит, да се отърси от замайването.
Бейлова крепост представляваше какофония от сламени и каменни покриви, изникнали като гъби между елфическите стени. Отвсякъде се чуваха трясъци и викове — гетландци и ванстерландци върлуваха из крепостта като белки в зайчарник, измъкваха от скривалищата им изпокрили се воини на Върховния крал, стичаха се по дългата рампа към пристанището, събираха се в полукръг около масивни, украсени с дърворезба порти зад застаналите пред тях крал Горм и крал Удил.
— Ако трябва, ще ви изкараме навън с дим и огън! — викаше към вратите отец Ярви. Също като враните, пасторите бяха първи след края на битката, настървени да забият клюнове в резултата. — Пропуснахте си шанса, битката свърши!
От другата страна на портите долетя приглушен отговор:
— Забавих се с бронята. Проклети катарами.
— Малки са за големите пръсти — призна Горм.
— Но сега съм готов! — чу се отново гласът зад портите. — Има ли прославени воини измежду вас?
Отец Ярви въздъхна отегчено:
— Трън Бату е тук, а също Железния крал, Удил и крал Горм, Трошача на мечове.
Мъжът от другата страна на портите изръмжа одобрително:
— Става ми по-леко да понеса загубата, чувайки тези славни имена. Някой от тях склони ли да излезе на двубой срещу мен?
Трън седна на стълбите отстрани и изкриви от болка лице, когато майка Скаер стисна раната на рамото ѝ, преди да започне да я шие:
— Толкова бой ми е достатъчно за една вечер — каза тя.
— На мен също. — Горм подаде черния щит на Ракки. — Нека огънят се погрижи за туткавия глупак и бронята му с малки катарами.
Рейт усети как краката му пристъпят напред от само себе си. Ръката му се вдигна. Устата му заговори:
— Аз ще се бия…
Ракки свали ръката му:
— Не, не мисля, братко.
— Смъртта е единственото сигурно нещо на този свят. — Крал Удил сви рамене. — Аз ще се бия с теб!