Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
— Поне дъждът спря — промърмори Скара и избута назад качулката на наметалото си.
— Той-който-изговаря-гръмотевицата отнесе гневните си изблици навътре в земята — отвърна кралица Лейтлин. — Като всички момчета, вдига много шум, но бързо му минава. — Тя протегна ръка и вирна леко брадичката на принц Друин. — Да го поема ли?
— Не. — Скара го стисна в прегръдките си. — Мога да го нося. — Малките ръчички около врата ѝ ѝ даваха сила. Боговете ѝ бяха свидетели, в момента се нуждаеше от всичката сила на света.
Бейлова крепост, гордостта на Тровенланд, не беше както я помнеше. Селото, сгушено в сянката на крепостта, където онова лято танцува по време на летния фестивал, сега лежеше в руини, къщите му изгорени или изоставени. Овощната градина по протежението на строената от неловка, човешка ръка стена, беше удавена в бурени. Необраната реколта гниеше на земята между плевелите. Над огромните порти на крепостта, между две от гигантските елфически кули, някога се вееха разноцветни знамена. Сега над тях висеше тялото на обесен, а въжето му поскърцваше тихо, краката му се полюшваха вяло.
Златните гривни бяха свалени от ръцете му, лъскавата броня и оръжия също, но Скара го позна веднага.
— От Спътниците е. — Потрепери въпреки тежката кожена наметка на раменете си. — Един от онези, които запалиха Йейлтофт.
— И ето го сега, виси обесен над портите — каза Лейтлин. — Очевидно молитвите към Смърт не отлагат срещата с нея.
— Нищо не отлага тази среща — прошепна Скара. Предполагаше, че трябва да се радва при вида на тази гледка, да заплюе трупа му и отправи благодарствена молитва към майка Война, благодарение на нея тази земя, пък макар и частичка от Тровенланд, е отново свободна. Вместо радост обаче изпита само ехото от страха, който я обзе при първата ѝ среща с този човек, а също спомена за ужаса при мисълта, че никога няма да се освободи от този страх.
Бяха отсекли вековния бук, който растеше във вътрешния двор на крепостта и сега скупчените между хилядолетните елфически стени постройки изглеждаха голи и грозни без сянката му. По облите павета около пъна му бяха налягали воини, повечето пияни, но продължаващи да пият, хвалеха се с новопридобити рани и плячка, чистеха оръжията си, разказваха истории.
Някакъв набеден бард съчиняваше куплет — крещеше една и съща фраза, отново и отново, а мъжете се надпреварваха да му подхвърлят идеи за следващата рима и се заливаха в гръмогласен смях. Молитвоплетец нареждаше монотонно благодарствия към боговете, донесли победата. Някъде някой виеше от болка.
Скара сбърчи нос:
— Каква е тази миризма?
— Всичкото съдържание на човешкото тяло — промърмори сестра Ауд и изпроводи с поглед двама роби, които влачеха нещо тежко.
Скара с ужас осъзна, че беше труп, а после с още по-голям ужас, че го мъкнеха към цяла камара от мъртви тела. Плетеница от бледи ръце и крака, омърляни, опръскани с нещо, зяпнали усти и изцъклени очи. Купчина месо, която допреди вчера е била хора. Мъже, родени, отгледани от майки, научени да ходят, да говорят, да се бият — години труд. Тя притисна Друин към гърдите си и извърна главата му настрана.
— Трябва ли да вижда това? — промърмори и ѝ се прииска тя самата да не го бе видяла.
— Той ще бъде крал на Гетланд. Това е съдбата му. — Лейтлин хвърли безразличен поглед на купчината трупове и Скара се зачуди дали някога бе виждала друга, по-всяваща страхопочитание жена. — Трябва да се научи да ликува от гледки като тази. Ти също. Все пак, това е твоята победа.
Скара преглътна тежко:
— Моя?
— Мъжете ще се препират кой има по-космати гърди и реве по-гръмогласно. Странстващите певци ще пеят за святкаща стомана и пролята кръв. Но това беше твоят план. И волята за изпълнението му беше твоя. Твоите думи дадоха на мъжете цел и посока.
„Думите са оръжия“, беше казала майка Кайър. Скара се вторачи в мъртвите тела в двора на Бейлова крепост, спомни си и тези в тронната зала на дядо ѝ и вместо една отмъстена злина видя просто две отделни злини, чиято тежест легна на раменете ѝ.
— Това тук не ми изглежда като победа — прошепна тя.
— Видяла си поражение. Кое от двете предпочиташ?
Скара си спомни гледката от палубата на „Черно куче“, как изящният фронтон над вратите на тронната зала на дядо ѝ изчезна в пламъци и не намери сили да спори.
— Бях силно впечатлена от поведението ти по време на съвещанието — продължи Лейтлин.
— Нима? Мислех… мислех, че ще си ми ядосана.
— Затова че устоя позицията си, че се застъпи за народа си? Все едно да се ядосваш на снега, че пада. На осемнайсет зими си, нали така?