Черната корона

— В Гората на Всемайката нямаме слуги — отвърна Камарай, — всеки се оправя сам и според възможностите си.

— Какво варварство — отвърна жрецът, — искам стая, в която да не бъда безпокоен. Надявам се това няма да бъде прекомерно трудно за един, хм, благородник.

Камарай с радост упъти жреца към далечно помещение в най-сенчестата част на дома и с облекчение затвори вратата зад гърба му.

След това се обърна към Тамарай.

— Надявам се знаеш какво правиш, като домъкна този в дома ни.

— Мисля, че е добронамерен, доколкото му позволяват убежденията — отвърна морякът.

— Явно не позволяват много — каза Камарай.

Казарада се изсмя от коридора.

— Не е това, зеленокоско. Други са мотивите на братчето ти, други…

— Млъкни! — избухна Тамарай. — Разбрахме се, че това не ти влиза в работата!

— Хубаво тогава — отвърна вампирката, — троши си главата с остри камъни, ха-ха.

— Камарай… — отвори уста морякът, но зеленокосият рицар поклати глава.

— Не казвай нищо, Там. Искам само да те питам, да не си луд?

— Моля те, Кам — отвърна Тамарай и вдигна ръка, — поне от теб очаквах разбиране.

— Знам защо напусна, Там, и както тогава, така и сега мисля, че грешеше. Ти си, който си и никой няма право да те съди. Но този вътре… — рицарят посочи с палец вратата зад гърба си — никога няма да откликне на чувствата ти, все едно как е роден. Душата му е отровена от ученията на Рамакар. След толкова години самобичуване просто ще се довършиш.

— Вижте какво — ядоса се Тамарай, — и двамата с вампирката правите догадки, които изобщо не са верни. Спасих този жрец, защото така повелява честта ми, и това е всичко. Знам очакванията на народа на елфите и не бих им се присмял, особено по този начин. Скоро жрецът ще каже съображенията си пред Белия крал…

— И какво, Там? Ще се върне в Иррхас-Аббат? — попита Камарай. — Как ще стане?

— Не зная! — извика морякът. — И не ме интересува! Ще му се намери някакъв дом! Така или иначе скоро всичко приключва! А сега, ако не е проблем, аз също искам да остана сам!

— Братко, извинявай… — вдигна ръце Камарай, но Тамарай вече се бе изстрелял към една от вратите на стаите, която затръшна зад гърба си.

— Насади се на пачи яйца — обади се Казарада от дивана си.

Рицарят я погледна, след което се почеса по зелената коса.

— Нещо лошо ли казах? — не разбра той.

— Не бе, то цялата ситуация е скапана по дефиниция. И при мен стана така. Стани вампир, казаха ми окултистите на Рамакар. Ще придобиеш много нови сили и неземна красота, обещаха те. И ето ме сега с двама, отхапани в мозъка, и рицар с такт на трол в магазин за силфически порцелан.

— Имам да патрулирам — накрая отговори Камарай. — Трябва да огледам войниците. Вие си починете, аз си имам работа.

След което се изниза от собствения си дом, а Казарада остана сама на дивана.

— Що ли не си останах просякиня в Кайнам — промърмори си тя под носа.