Черната корона

— Добър си, но братовчедите ви от Иррхас-Аббат са факири — отвърна Казарада.

За да потвърди това, Алтиарин успя да победи и нея, макар да се затрудни повече, отколкото с Тамарай. След това някогашният черен елф се зае да подобрява техниката на останалите, като им показа удари, за които не бяха и чували.

— Тази техника е доста долна — коментира един от въпросните удари Камарай.

— Но може да опази живота ти — не му остана длъжна Казарада, — гледайте Алтиарин и правете каквото ви казва, ако искате да оцелеете.

Макар че за броени дни бе трудно да се постигне напредък, скоро елфите станаха по-боеспособни, а заедно с вдъхновения Тамарай и бързата като мълния Казарада се сдобиха с могъщи съюзници. С тях и Римиел, който се очакваше да се завърне с подкрепления от Санпар, всички вярваха, че ще успеят да опазят Гората.

Единствено Таерин имаше съмнения по въпроса, но ги запази за себе си. Черният елф чакаше с нетърпение аудиенцията при Белия крал и бе горчиво разочарован, когато Лерта му спомена, че тя ще се състои едва след завръщането на дъщеря ѝ и прословутия вампир Римиел. На настояванията му, че бедата, за която говори, е голяма и не може да се чака, тя само отвърна, че има представа за какво става дума и че не бива да се безпокои.

Ала на третата вечер от пристигането му магьосницата дойде в дома на Камарай. Рицарят, заедно с брат си и Казарада, бе на Поляната на бойците, където се провеждаха ученията за предстоящата война, и Таерин бе сам. Жрецът скучаеше по цял ден и не правеше нищо. Бе открил книги в дома на Камарай, но темите му се видяха нелепи, а диалектът на елфически, използван в Гората — неправилен и дразнещ. Въпреки това той не се зарадва да види Лерта на посещение. Човешката магьосница го вбесяваше със самото си присъствие. Той не одобряваше хората като цяло, още по-малко тези, които не заемаха полагаемото им се място и се месеха в управленските дела на елфите.

— Таерин, трябва да поговорим за нещо — каза Лерта.

— Наистина? Вече трети ден чакам да благоволите да приемете новините, които нося. Светът ще свърши, докато се наканите да ги чуете.

— Зная какво имаш да ми казваш — отвърна тя, — дошла съм за друго.

Таерин се напрегна.

— Не за това — разчете изражението му Лерта и махна с ръка, — макар че, ако пожелаеш, винаги съм насреща.

— Не ти искам помощта — изсъска жрецът.

— Затова пък аз искам твоята.

Таерин премигна.

— За какво? — накрая попита той. — И как? Бог Рамакар вече не чува молитвите ми. Съвършено безполезен съм.

— Невярно — поклати глава Лерта. — В теб има вродена магия, Таерин. Трябва да се научиш да я използваш.

— Магия? — повдигна вежди жрецът. — Абсурд. Разпределителите в Иррхас-Аббат щяха да усетят, ако имах данни на магьосник.

— Едва ли — отговори Лерта, — те се интересуват, доколкото знам от Алтиарин, предимно от нападателна, агресивна магия.

— Бъркаш се. Защитата от проклятия също се цени.

— Е да, но тя също е вид бойна магия. Твоята дарба е съвсем различна. На лечител.

Таерин се олюля.