Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Тайните служби го арестуват, разпитват и измъчват. Лоц продължава да твърди, че е германец, платен от Израел. Благодарение на това, че не е бил обрязан, успява да запази прикритието си. Ако египтяните са знаели, че е израелец, сигурно са щели да го екзекутират веднага. Възбуден е напълно формален процес. Лоц е осъден на доживотен затвор и тежък труд. Валдраут също е арестувана и осъдена на 3 години.
Лоц е освободен през 1968 г. и разменен за 9 египетски генерали, заловени преди Шестдневната война. Лоц се развежда с жена си в Израел и този път наистина се жени за Валдраут. Той описва приключенията си в „Шампаненият шпионин“ („The Champagne Spy“, 1972). Заглавието идва от прякора на Лоц, даден му от Мосад заради високия му стандарт на живот. Валдраут, която приема юдаизма, умира през 1973 г. Лоц отива да живее в Германия, където се жени още 2 пъти.
Лубянка
Дълго време централа на руско-съветските държавни ОРГАНИ за сигурност. Намира се на улица Дзержински №2, в близост до ПЛОЩАД ДЗЕРЖИНСКИ (сега площад Лубянка). Сградата е станала синоним на терора на съветското разузнаване и контраразузнаване. Тя служи и за затвор (със спортна площадка на покрива), и като място за екзекуции.
Преди Октомврийската революция през 1917 г. в огромната сива каменна сграда са се помещавали застрахователните компании Котва и Русия. След революцията единствената съветска застрахователна компания, която поема функциите и на двете, а също и на други компании от царско време, е наречена Госстрах — Государственное страхование (Държавна застрахователна компания). В автобиографичната си книга „Нощите са най-дълги там“ („Nights Are the Longest There“, 1972) офицерът от НКВД А. И. Романов разказва, че ако се махне представката „гос“, тогава остава само „страх“. Хората се шегували, че ако в началото е бил Госстрах, сега е Госужас.
През затвора на Лубянка са минали безброй задържани. Думата „мазето“ често е била употребявана като заплаха към затворените, тъй като мазето се е използвало за екзекуции. Робърт Конкуест пише в книгата „Големият терор: чистките на Сталин през 30-те“ („The Great Terror: Staiin’s Purges of the Thirties“, 1968):
Килиите в Лубянка в действителност бяха нещо като приземие, разделено на стаички, които се отваряха към коридора. По-късно вече бе нещо обичайно осъдените, затворени с личните им дрехи в една от тези стаи, да бъдат принуждавани да остават само по долно бельо. Отвеждаха ги до лобното помещение, където ги застрелваха в основата на тила с автоматичен 8-патронен ТТ. Лекар подписваше смъртния акт — последния документ, който се поставяше в досието. Мушаменото покритие на пода се изнасяше, за да бъде почистено от жена, назначена специално за тази цел.
Централният вътрешен затвор в Лубянка се намира на шестия етаж на сградата. (Далеч по-голям е затворът Лефортово, където по време на разгара на Сталиновите чистки в края на 30-те години са били екзекутирани по 70 души на денонощие.)
Килиите в Лубянка могат да бъдат поддържани студени, много студени, горещи или много горещи. Ако поведението на затворника налага, светлините остават включени 24 часа в денонощието. Когато някой затворник се отвежда на разпит и случайно се срещне с друг, обръщат единия към стената, за да не се виждат в лице. Някои от стражите, които придружават затворници, обикновено щракат с пръсти и шумът предотвратява случайни срещи на затворници. Разпитите (обикновено придружавани с мъчения) се провеждат от обучени следователи, подпомагани от помощници, известни като „трошачи на кости“.
Кабинетът на председателя на НКВД или КГБ, както и на по-голямата част от ръководството, се намира на третия етаж. В същото здание е и МУЗЕЯТ, който през последните години се е разраснал значително. На специална почетна дъска са изписани имената и са поставени портретите на наградените с отличието Герой на Съветския съюз.
След Втората световна война комплексът Лубянка е разширен. За работна ръка са били използвани германски военнопленници.
Щабквартирата и някои управления на КГБ по-късно са преместени от Лубянка в съвременна сграда на друго място в Москва, където са свързани чрез компютърни и телексни мрежи. Главните служби са настанени в 31-етажната сграда на СИВ на Калинински проспект — един от централните булеварди в Москва. След разпадането на Съветския съюз избрани руснаци и чужденци имат възможност срещу 30 долара вход да разгледат част от помещенията на Лубянка.