История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
За разлика от японците Макартър не губи време, когато настъплението срещу летищата в Биак е забавено, и предприема друга атака срещу намиращия се наблизо остров Ноемфор. Десантът там е извършен на 2 юли след жестока бомбардировка от самолетите и корабните оръдия. До 6 юли са превзети и трите летища на острова.
Останали без самолети, японците започват да се изтеглят към най-западния край на полуостров Фогелкоп. На 30 юли Макартър изпраща една дивизия да слезе на брега при нос Сансапор без предварителна бомбардировка от самолетите и корабната артилерия, тъй като има сведения, че в този отдалечен край на полуострова няма японски войски. Там веднага започва строеж на отбранителни укрепления и нови летища.
Сега пътят е разчистен за нов скок към Филипините с подкрепата на три групи летища в западния край на Нова Гвинея. Останките от намиращите се там 5 японски дивизии са пренебрегнати и оставени на австралийците да се справят с тях.
Превземането на Марианските острови и битката за Филипинско море
Атаката срещу Марианските острови от силите в централната част на Тихия океан под командването на адмирал Спруънс е важна част от американското проникване през вътрешния пръстен на японската отбрана. От там аме-риканските бомбардировачи могат да нанасят удари в Япония, а също във Филипините, Формоза и Китай. Същевременно превземането на Марианските острови заплашва да прекъсне комуникациите на Япония с наскоро придо-битата от нея южна империя.
Както и на други места в Марианския архипелаг, важни са островите, на които има летища-Сайпан, Тиниан и Гуам. Те се пазят от гарнизони, наброяващи съответно 32 000, 9000 и 18 000 души. Японските военновъздушни сили там имат около 1400 самолета, но в действителност са значително по-малко защото много от тях са изпратени в Нова Гвинея, а други са унищожени от бързите самолетоносачни групи, командвани от адмирал Мичър, които нанасят удари по японските бази от февруари нататък. Въпреки това японците се надяват да разполагат с 500 самолета, ако успеят да получат известни подкрепления от други райони. Военноморските им сили в тази зона, командвани от адмирал Озава, са организирани в 3 групи — основния боен флот, състоящ се от 4 линейни кораба, 3 леки самолетоносача, крайцери и разрушители под коман-дването на адмирал Курита, основната самолетоносачна група от 3 тежки са-молетоносача и придружаващите ги крайцери и разрушители, командвани от самия Озава, и ръководената от адмирал Йошима резервна самолетоносачна група, състояща се от 2 тежки самолетоносача, един лек самолетоносач, един линеен кораб и придружаващите ги крайцери и разрушители.
Японците са се подготвили да дадат отпор на настъплението на американците в Тихия океан и се надяват да хванат в капан силите на адмирал Спруънс, като унищожат самолетоносачите му. Планът е изготвен през август 1943 г. от главнокомандващия военноморския флот адмирал Кога, обаче в края на март 1944 г. той и хидропланът му са унищожени, когато изтегля щаба си от Трук в Давао на Филипините. Следващият главнокомандващ — адмирал То-йода, приема плана с някои изменения. Той се надява и се стреми да подмами американските самолетоносачи във водите източно от Филипините и да ги хване в клещи между мощната самолетоносачна група на Озава и самолетите, действащи от намиращите се наблизо острови.