История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
До април обектите, които си струва да бъдат нападнати, остават толкова малко, че бомбардирането на цели райони и прецизните стратегически бом-бардировки са изоставени в полза на директната подкрепа на войските.
Сравнителни резултати от стратегическата бомбардировъчна офанзива
Дори когато след лятото на 1944 г. поради изсипалия се порой от бомби германската военна продукция започва да намалява, последиците от него значително са преодолени благодарение на големите усилия на Шпеер за изнасяне на заводите в по-голям периметър и на импровизациите. Бойният дух на германците продължава да е забележително висок до въздушните атаки на Дрезден през февруари 1945 г.
Нападения срещу петролни обекти. Благодарение на незасегнатите дълго време далечни петролни полета в Румъния и на непрекъснато увеличаващия се строеж на заводи за синтетично гориво в Германия, през май 1944 г. германските петролни запаси стигат своеобразен връх и започват да намаляват едва в следващите месеци.
Повече от две трети от хидрирания петрол се произвежда в седем завода, чиято уязвимост е очевидна, а тъй като рафинериите също са уязвими, ефектът от масираните бомбардировки срещу тези обекти през лятото на 1944 г. Бързо започва да се усеща. До юни производството на автомобилно гориво спада на половината в сравнение с април и на една четвърт в сравнение с периода до септември. През септември производството на самолетно гориво спада на 10 000 т, а за Луфтвафе са необходими минимум 160 000 т на месец. Около 90 % от авиационното гориво, от което има най-много нужда, идва от заводите „Бергиус“ за хидриран петрол.
Тъй като германската консумация на авиационно гориво е увеличена за отблъскването на операция „Овърлорд“ и за настъплението на руснаците от Изток, ситуацията става много сериозна. От май консумацията превишава производството. Енергичните контрамерки на Шпеер успяват донякъде да облекчат положението и да увеличат запасите от гориво преди кон-траофанзивата в Ардените в средата на декември. Тези запаси обаче не са достатъчни да поддържат това начинание, а продължилите дълго сражения и съюзническите въздушни нападения срещу петролни обекти в периода декември-януари ги изчерпват още повече. Особено резултатни са нападенията на британската бомбардировъчна авиация, което се дължи на много по-тежките бомби, които бомбардировачите „Ланкастър“ могат да носят, и на по-голямата точност на попаденията при нощните бомбардировки.
Атаките срещу петролни обекти намаляват значително германското производство на експлозиви и синтетичен каучук, а недостигът на авиационно гориво води до почти пълно прекратяване на обучението на нови пилоти и до драстично намаляване на времето за бойно летене на Луфтвафе. В края на 1944 г. например във въздуха могат да се издигнат наведнъж едва 50 нощни изтребителя. Този недостиг става причина да се намалят потенциалитевъзможности и опасността от новите реактивни изтребители, които започват да се въвеждат на въоръжение в Луфтвафе.
Атаки срещу комуникационни обекти. Атаките срещу тези цели, които имат както тактическо, така и стратегическо значение, очевидно са от огромна важност за успеха на десанта в Нормандия и за развоя на сраженията там, но с приближаването на съюзническите армии към Рейн техният ефект може да бъде оценен по-трудно. Планът от ноември е съсредоточен върху жп линиите и каналите на Западна Германия, особено в Рур, тъй като поради прекъсването на притока на въглища основната част от германската индустрия може да спре. Резултатът е катастрофален и през есента на 1944 г. причинява много главоболия на Шпеер, но съюзническите военачалници подценяват значението на тези обекти. Различията във възгледите им забавят и ограничават действията в тази насока и намаляват техния ефект. През февруари 1945 г. обаче са ангажирани общо между 8000 и 9000 самолета за атаки срещу транспортната система на Германия. До март тя е напълно разрушена и индустрията изпитва глад за гориво. След загубата на Горна Силезия през февруари, когато благодарение на руското настъпление тази област е превзета, Германия няма алтернативен източник на каменни въглища. Производството и на стомана, въпреки че все още има достатъчно желязна руда, не е достатъчно да посрещне минималните й нужди от муниции. Точно тогава, давайки си сметка за безнадеждността на положението, Шпеер започва да крои планове за периода след войната.