Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Започна да се разхожда из стаята си, като хапеше устни и размишляваше отчаяно. Джон обичаше майка си. Какво ще стори, ако са му казали? Не можеше да предвиди. Но ако не са му казали, дали не трябва… дали не би могла да го завладее и да се омъжи за него, още докато не е узнал? Върна се към впечатленията си от Робин Хил. Към безстрастното лице на майка му… Тъмните очи и сякаш напудрената коса, сдържаността, усмивката й… я плашеха; и лицето на баща му — кротко и изпито, насмешливо. Тя почувства с вътрешния си усет, че и сега дори те ще се поколебаят да кажат на Джон, ще се поколебаят да го огорчат, защото за него ще бъде, разбира се, ужасно огорчение да узнае!
Трябва да обясни на леля си, че баща й не бива да научи за разговора им. Докато другите предполагат, че тя и Джо не знаят, все още имаше някаква надежда… някаква възможност да прикрият следите си и да постигне тя мечтата си. Но самотността й просто я гнетеше. Всички бяха против нея… всички! Точно както бе казал Джон: те искаха просто да живеят, но пътят им беше препречен от миналото, в което нямаха никакъв дял, нито го разбираха. Възмутително! И изведнъж се сети за Джун. Дали не би им помогнала тя? Без да знае защо, Фльор бе останала с впечатление, че Джун би съчувствала на любовта им, би се възмутила от препятствието. Но почти веднага помисли инстинктивно: „Няма да й се доверя. И на нея дори. Не смея. А Джон ще бъде мой, въпреки всички.“
Донесоха й супата и едно от любимите хапчета на Уинифред против главоболие. Фльор изгълта и двете. После дойде и Уинифред. Фльор откри нападението с думите:
— Слушай, лельо, не бих искала хората да мислят, че съм влюбена в оня хлапак. Всъщност аз едва го познавам. Въпреки опитността си, Уинифред не беше „fine“302. И прие уверението с истинско облекчение. За девойката не беше леко, разбира се, да научи семейния скандал, и леля й се зае да омаловажи въпроса — една задача, за която тя беше отлично подготвена, защото бе възпитана „прекрасно“ при една спокойна майка и при баща, чиито нерви трябваше да се щадят, а бе прекарала и дълги години като съпруга на Монтегю Дарти. Обяснението й беше недостижим образец на омаловажаване. Първата жена на баща й била твърде неразумна. Имало някаква история с един младеж, който бил прегазен от кола; и тя напуснала Соумс. След много години, когато всичко можело да се заглади, тръгнала с братовчед им Джолиън; и бащата на Фльор бил принуден, разбира се, да поиска развод. Никой извън семейството не си спомнял вече тази история. А може да е било и за добро: Соумс имаше Фльор; Джолиън и Айрин били много щастливи, както разправяха хората, и имаха прекрасен син.
— Женитбата на Вал с Холи е също едно заглаждане на разрива.
С тези успокоителни думи Уинифред потупа племенничката си по рамото, каза си: „Сладко, пухкаво девойче!“, и се върна при Проспер Профон, който, въпреки извършената нетактичност, беше много „забавен“ цялата вечер.
След като леля й излезе, Фльор остана още няколко минути под въздействието на материалния и духовен бром, който бе получила. После действителността се върна. Леля й бе премълчала всичко действително важно — чувството, омразата, любовта, непримиримостта на пламенните сърца. Макар че познаваше толкова малко живота и едва бе докоснала любовта, Фльор усещаше все пак по инстинкт, че думите имат към фактите и чувствата същото отношение, което парите имат към хляба, заплащан с тях. „Горкият татко! — помисли тя. — Горката аз! Горкият Джон! И все пак… Джон ще бъде мой!“
От прозореца на неосветената стая, тя видя „оня“ да излиза от вратата долу и да се извлича навън. Ако той и майка й… как би засегнало това нейното бъдеще? Сигурно ще накара баща й да държи още повече на нея и накрая той ще отстъпи може би пред желанието й, или поне ще се примири по-бързо с това, което би извършила без негово знание.
Тя взе малко пръст от сандъчето с цветя на прозореца и я запрати с все сила подир отдалечаващата се фигура. Не я улучи, но изпита облекчение от постъпката си.
Лек ветрец донесе откъм Грийн Стрийт неприятна миризма на бензин.
Чисто Форсайтови дела
На път за Сити, с намерение в края на работния си ден да отиде на Грийн Стрийт и да вземе Фльор със себе си, Соумс бе обзет от неприятни спомени. Неофициален участник в адвокатското бюро, той ходеше сега рядко в Сити, но все още имаше отделен кабинет в кантората на „Къткот, Конгстън и Форсайт“, с един отделен секретар и втори с половин заплата за чисто форсайтовските дела. Работата вървеше отлично — моментът беше много благоприятен за продажба и покупка на недвижими имоти. И Соумс разтоварваше недвижимата собственост на баща си, на чичо си Роджър, а, до известна степен, и на чичо си Никълъс. Неговата прозорлива и практична честност при всички парични сделки го бе превърнала в нещо като самодържец при разпореждането с поверените му имоти. Щом Соумс мисли така или иначе, най-добре беше човек да не се затруднява да мисли сам. Той осигуряваше, така да се каже, безотговорността на мнозина Форсайтови от третото и четвъртото поколение. Останалите пълномощници — братовчедите му Роджър и Никълъс, зетьовете Туитиман и Спендър или съпругът на сестра му Сисили, се уповаваха на него; той подписваше пръв, а подпише ли, всички подписваха подир него и никой, разбира се, не бе загубил нито пенс от това. Напротив, всички бяха спечелили твърде много и, ако не беше страхът: „Какъв ли доход могат да дадат сегашните ценни книжа?“, Соумс би ликвидирал доста поверени му недвижими имоти.
302
Прозорлива.