Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Мосю Профон напусна прозореца. Беше в официално облекло, с бяла жилетка и бяло цвете в петлицата.
— О, мис Форсайт — каза той, — много се радвам че ви виждам. Добре ли е мистър Форсайт? Днес казвах, че бих желал да си позволи малко удоволствия. Той има доста грижи.
— Така ли мислите? — запита кратко Фльор.
— Да, грижите му са доста — повтори мосю Профон, удължавайки своето гърлено „р“.
Фльор се обърна рязко.
— Да ви кажа ли — започна тя — какво би му доставило удоволствие? — Но думите: „да се махнете оттук“ замряха пред изражението на лицето му. Той бе открил всичките си прекрасни бели зъби.
— Днес научих в клуба някогашните му неприятности.
Фльор разтвори широко очи.
— Какво имате предвид?
Мосю Профон наведе пригладената си глава, сякаш искаше да омаловажи казаното.
— Онази мъничка историйка — продължи той, — още когато вие не сте била родена.
Макар и да съзнаваше, че я отклонява ловко от своето участие в грижите на баща й, Фльор не можа да устои на изблика неспокойно любопитство.
— Кажете какво сте научили.
— Защо? — промълви мосю Профон. — Всичко това ви е известно.
— Предполагам, но бих искала да зная дали не ви е предадено погрешно.
— За първата му съпруга — промърмори мосю Профон.
Сподавяйки думите: „Той не е бил женен по-рано!“, тя запита:
— Добре, какво знаете за нея?
— Мистър Джордж Форсайт ми каза, че първата съпруга на баща ви се е омъжила по-късно за братовчед му Джолиън, а това е било навярно мъничко неприятно за него. Видях сина им… мило момче!
Фльор вдигна поглед. Безпощадно злобното лице на мосю Профон се залюля пред очите й. Това е, значи, причината! С най-храброто усилие, което й се бе случвало да си наложи до сега, тя успя да спре люлеенето на това лице. Не знаеше дали бе забелязал състоянието й. В същия момент влезе Уинифред.
— О, и двамата сте вече ту! Ние с Имоджин прекарахме чудесен ден в базара за децата.
— Какви деца? — попита машинално Фльор.
— На дружеството „Спасете децата“. Купих нещо чудесно, мила. Старинна арменска вещ… отпреди потопа. Искам да чуя мнението ви за нея, Проспер.
— Лельо — прошепна неочаквано Фльор.
При този необичаен тон на девойката Уинифред се приближи към нея.
— Какво има? Не ти ли е добре?
Мосю Профон се отдръпна до прозореца, откъдето надали би могъл да ги чуе.
— Лельо… той… той ми каза, че татко е бил женен по-рано. Вярно ли е, че се е развел и жена му се е омъжила за бащата на Джон Форсайт?
Нито веднъж като майка на четирите малки Дарти Уинифред не бе се чувствала по-дълбоко смутена. Племенницата й беше така пребледняла, очите й — толкова мрачни, шепнещият глас — така неспокоен!
— Баща ти не искаше да узнаеш — каза тя с цялата самоувереност, която можа да намери в себе си. — Такива неща се случват. Много пъти настоявах, че трябва да ти каже.
— О! — промълви Фльор.
Нищо повече. Но то накара Уинифред да я потупа по рамото — по плътното, хубавичко бяло рамо. Не можеше да погледне или докосне без възхищение своята племенница, която би трябвал да омъжат, разбира се, но не за това хлапе Джон.
— Години минаха, откакто сме забравили всичко това — добави успокоително тя. — Ела да вечеряме.
— Не, лельо. Не ми е добре. Мога ли да се кача?
— Надявам се, мила — прошепна загрижено Уинифред, — че не вземаш присърце тази история? Та ти не си се явявала още в обществото! А малкият е съвсем дете!
— Кой „малък“? Просто ме боли глава. А не мога да понасям и оня господин.
— Добре, добре — съгласи се Уинифред. — Иди да си легнеш. Ще ти изпратя бром и ще поговоря с Проспер Профон. Какво му е хрумнало да се разприказва? Макар че, според мен, е много добре да знаеш.
Фльор се усмихна.
— Да — отвърна тя и се измъкна от стаята.
Докато се качваше, усети, че й се вие свят, гърлото й бе пресъхнало, тревожен трепет притискаше гърдите й. Нито веднъж досега не бе се страхувала, че може да не получи каквото желае. Всички преживявания днес бяха дълбоки и мъчителни, а от жестокото откритие, което ги бе приключило, наистина я заболя глава. Не беше никак чудно, че баща й бе скрил онази снимка под нейната… срамувал се е, че я пази! Но можеше ли да мрази майката на Джон и да пази снимката й. Тя притисна с ръце челото си, като се опитваше да разбере нещата по-ясно. Дали са казали на Джон… дали отиването й в Робин Хил ги е накарало да им кажат? Всичко щеше да зависи от това. Тя знаеше, всички знаеха, с изключение — може би — на Джон!