Лошата дъщеря
- Автор: Филдинг Джой
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: СББ Медиа
- ISBN: 978-954-399-344-4
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лошата дъщеря». Краткое содержание книги:
Филдинг е такъв експерт в подхвърлянето на улики, че читателите никога няма да предвидят крайния обрат на сюжета. Kirkus Reviews
— Ти помагаш и не си глупачка – увери я Робин. – Ти си може би най-храбрият човек, когото познавам.
Касиди стисна ръката й с пръстите си.
— Мама е мъртва.
— Зная, миличка. Толкова съжалявам.
— Какво ще правя сега?
— Нека да не мислим за това в момента. Най-важното е да се оправиш.
— Къде ще отида?
— Ще се прибереш вкъщи с нас – каза й Мелани.
Този път Касиди потръпна.
— Боли ли те нещо? – възкликна Робин. – Ще повикам доктор.
— Всичко е наред – каза Касиди, без да изпуска ръката й. – Не ме оставяй.
— Аз ще отида – заяви Мелани, но постоя, сякаш чакаше Касиди да помоли и нея да остане, и излезе, когато тя не го направи.
— Обещай, че няма да ме изоставиш – обърна се с умоляващи очи Касиди към Робин.
— Ще остана толкова дълго, колкото имаш нужда от мен – неочаквано за себе си каза тя, докато тревогата раздираше гърдите й като с нож. Наистина ли току-що бе обещала да остане безкрайно дълго в Ред Блъф? Наведе се и целуна Касиди по челото.
Момичето бързо извъртя брадичка и прошепна в ухото й:
— Майка ми казваше, че ти си единствената, на която мога да се доверя.
11
— Мога ли да те попитам нещо? – обърна се Робин към сестра си, докато вечеряха.
Мелани вдигна очи от чинията си с остатъка от задушеното.
— Изплюй камъчето.
— Защо остана тук? Защо не се махна, след като татко се ожени за Тара?
— И къде щях да отида? – попита Мелани. – Без перспективи, без снобарска диплома и с дете аутист? – Тя погледна към Ландън, който седеше насреща й и загребваше от манджата лъжица след лъжица, приковал поглед в чинията си. – Да ида в Сан Франциско да търся Алек ли? Или в Лос Анджелис при теб? Обзалагам се, че щеше да изпаднеш във възторг. – Тя се облегна назад и остави вилицата си на масата. – С това, което припечелвах в „Тили“, не можех да си позволя собствено жилище, а татко даде ясно да се разбере, че не е склонен да плаща наем за апартамент, когато тук имаше предостатъчно място за мен и Ландън. Тара не бе във възторг, естествено. Тя не си бе представяла нещата точно така, което да си призная, ми достави удоволствие. Обожавах да я гледам как се гърчи. Опита се да накара татко да си промени решението, но доста бързо разбра кой командва тук. Както и да е, минали работи. В крайна сметка успя да го убеди да построи това чудовище в съседство.
Телефонът на Робин иззвъня. Тя бръкна в джоба си и погледна кой я търси.
— Блейк – съобщи на глас. – Годеникът ми – поясни на Ландън, който не бе произнесъл и дума, откакто се бе присъединил към тях.
— Никакви телефони на вечеря заяви той, преди Робин да успее да отговори на обаждането.
Робин се втренчи в племенника си, толкова поразена да чуе, че говори нещо, че отначало не обърна внимание на гнева в гласа му.
— Ще ми отнеме само половин секунда. Ще му кажа, че ще му звънна по-късно.
— Никакви телефони на вечеря – повтори Ландън, този път по-силно.
Робин побърза да мушне обратно телефона в джоба си. Чу го как иззвъня още четири пъти, после се включи гласовата поща.
— Извинявай. Не исках да те дразня.
— Ще му мине – каза Мелани.
Робин преглътна една хапка.
— Е, Ландън – подхвана тя, решена да се възползва от внезапното му желание да общува, – майка ти каза ли ти, че видяхме твоя приятел Кени в болницата днес?
Ландън не каза нищо. Единственият знак, че е чул въпроса, бе че почна да тропа още по-нервно с крак под масата.
— Той ни каза, че ти си го помолил да види как е Касиди.
Ландън почна да цъка с език.
— Шерифът не искаше да го пусне – продължи Робин, – но съобщи за това на Касиди и аз съм сигурна, че тя оцени твоята загриженост. – Робин лъжеше. В действителност Касиди не бе казала нищо, когато й съобщиха за посещението на Кени. – Беше много мило от твоя страна.
Телефонът в джоба й отново почна да звъни.
Мамка му, каза си тя.
Честна дума, само две секунди ще ми отнеме…
— Никакви телефони на вечеря! – Ландън удари по масата с две ръце, тялото му почна да се клати напред-назад.
— Може да е нещо важно – заяви Робин, извади телефона от джоба си и го вдигна до ухото си. – Ще ида да говоря в другата стая.
— Никакви телефони на вечеря! – Ландън скочи от мястото си и се хвърли към телефона в ръката й.
— Чакай! – извика Робин, но той го изтръгна от нея. – Какво правиш? Спри!
— Никакви телефони на вечеря! – И той запокити телефона й към отсрещната стена.
Робин с ужас видя как апаратът се разби и парчета пластмаса се разхвърчаха по кухненския под.