Прокоба [bg]

– Но после нещата са се уталожили, така ли? – попита Мартин.

– Да. За щастие, Марит прояви твърдост по въпроса за родителските права и накрая Ула осъзна колко безсмислено е да ни саботира. Марит дори го заплаши, че ще потърси помощ от властите, и той отстъпи. Но никога не е приемал с въодушевление, че Софи прекарва половината от времето си с нас.

– Марит призна ли му в какви отношения сте?

– Не – поклати отривисто глава Шещин. – Тя категорично отказваше да огласяваме връзката ни пред когото и да било. Държеше да си остане в тайна. Не каза дори на Софи. – Шещин се усмихна и пак поклати глава, но по-бавно. – Марит много е подценявала дъщеря си. Днес Софи сподели с мен, че изобщо не сме успели да я заблудим. Само като си помисля как непрекъснато местехме вещите си от стая в стая, как се криехме да се целуваме в кухнята като тийнейджъри!

Тя се засмя и Патрик забеляза как строгото ѝ лице се разнежи за миг. После Шещин отново помръкна.

– Трудно ми е да си представя, че Ула е замесен в смъртта на Марит. От известно време заровиха томахавката и… не знам, просто никак не ми се вярва да е бил той.

– А хрумва ли ви кой би могъл да се обажда и да ви изпраща заплашителни писма? Марит споменавала ли е за клиенти в магазина, които са се държали необичайно или подозрително?

Шещин мисли продължително и напрегнато, но накрая поклати отрицателно глава.

– Не, не се сещам за нищо подобно. Може вие да извадите повече късмет.

И посочи купчината с писма.

– Дано – кимна Патрик и внимателно изсипа писмата обратно в найлоновия джоб.

Двамата с Мартин станаха.

– Не възразявате да вземем писмата, нали?

– Ни най-малко! Не искам да ги виждам повече.

Шещин ги изпрати до вратата и им протегна ръка за сбогом.

– Ще ми се обадите ли, когато получите…

Тя не довърши.

– Разбира се – увери я Патрик. – Обещавам ви, че щом разберем нещо повече, лично ще се свържа с вас. Благодаря ви, задето ни отделихте време в този… тежък за вас момент.

Тя само кимна и затвори вратата след тях. Патрик погледна найлоновия джоб с писмата.

– Какво ще кажеш да изпратим малко материал на криминално-техническата лаборатория в Линшопинг?

– Великолепна идея – отвърна Мартин и двамата тръгнаха към гарата.

Поне се сдобиха с отправна точка.

– Възлагаме големи очаквания на този проект – отбеляза Ерлинг. – В понеделник ли започвате да излъчвате предаването?

– Да. В понеделник стартира истинският екшън – увери го Фредрик с широка усмивка.

Намираха се в големия кабинет в административната служба. Бяха се настанили в малко сепаре, състоящо се от фотьойли и ниска масичка. Едно от първите неща, които Ерлинг предприе, когато встъпи в длъжност, беше да подмени потискащото обзавеждане с изискани, качествени мебели. Осребряването на фактурата се оказа сравнително лесна работа. Все пак покупката на офис обзавеждане е част от неизбежните ведомствени разходи.